Boyko Ivanov c. Bulgarie (Requête no 69138/01) , 22 juillet 2008
На 7 ноември жалбоподателят бил заподозрян в кражба и бил задържан в Стара Загора, след което бил прехвърлен в районната полицейска служба в Бургас. Задържането му под стража е разпоредено на 9 ноември 1994 г. Жалбоподателят се оплаква, че е бил малтретиран от полицай по време на задържането си под стража. Неговите съучастници също са били подложени на лошо отношение при съответното им задържане под стража. На 11 ноември 1994 г. той се консултирал със съдебен лекар. Според удостоверението, изготвено след прегледа, жалбоподателят има множество повърхностни охлузвания и отоци по лицето, гърба, лактите, бедрата и коленете. Лекарят заключава, че тези наранявания са причинени от твърди, тъпи предмети и, че те са могли да бъдат предизвикани по описания от жалбоподателя начин, а именно – от удари с палка, бейзболна бухалка и боксова ръкавица.
Жалбоподателят сезирал властите за малтретирането си след като бил освободен от затвора – през май 1996 г. Било образувано досъдебно производство, което през същата година било прекратено, тъй като жалбоподателят не се явил да даде показания след като бил редовно призован. Следствието било възобновено през 1998 г. След като били разпитани няколко полицаи, които заявили, че не им е известно техни колеги да са нанасяли побой над жалбоподателя и неговите съучастници, следователят изготвил заключение с мнение за прекратяване на производството. През май 1999 г. прокурорът постановява прекратяване на досъдебното производство.
Във връзка с оплакването за малтретиране Съдът отбелязва, че по настоящото дело в медицинското удостоверение, представено от жалбоподателя, се посочват множество повърхностни охлузвания и отоци по различни части от тялото му, които изглеждат достатъчно сериозни, за да може наложеното му отношение, от което се оплаква, да попадне в полето на действие на член 3 от Конвенцията. Оттук нататък, остава да се определи дали държавата може да бъде държана отговорна, съгласно член 3, за тези наранявания. Съдът обръща внимание на факта, че съдебният лекар е извършил прегледа непосредствено след освобождаване на жалбоподателя от следствения арест . Правителството не е дало задоволителни обяснения относно начина, по който са били причинени тези наранявания, нито пък е предоставило подходящи доказателства, които да могат да поставят под съмнение твърденията на жалбоподателя . Ето защо той достига до извода, че е налице нарушение на член 3 по отношение на малтретирането, причинено на жалбоподателя.
Съдът счита наред с това, че воденото в случая разследване е било доста повърхностно, за да отговори на изискванията за обективност, прецизност и ефикасност. Той констатира, че изглежда, че властите не са се стремили да установят причините за нараняванията на жалбоподателя, а са се ограничили до въпроса за срока между събитията и предявяването на жалбата. Поради това е установено и второ нарушение на чл. 3 в неговите процесуални аспекти.
