Case of Al-Nashif v. Bulgaria (Application no. 50963/99), 20 June 2002
Жалбата е по повод отнемане разрешението за пребиваване, задържането на лице без гражданство и експулсирането му от страната. Тя е депозирана от експулсираното лице и от неговите две малолетни деца – български граждани.
Съдът установява, че първият жалбоподател е влязъл законно заедно със съпругата си (също лице без гражданство) на територията на България още през 1992 г., където са родени и двете им деца през 1993 и 1994 г.(вторият и третият жалбоподатели). След експулсирането на първия жалбоподател през 1999 г. са били прекъснати семейните връзки, поради което е налице намеса в семейния живот на тримата жалбоподатели.Съдът изследва доколко намесата е била необходима в едно демократично общество, съобразно разпоредбите на чл. 8§2 и изтъква, че „Дори когато е заплашена националната сигурност, концепциите за законност и правова държава в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основните права на човека, да са предмет на състезателна процедура пред независим орган, компетентен да разгледа основанието и доказателствата за решението, като при необходимост може да има процедурни ограничения за използването на класифицирана информация»(§123)Съдът намира, че експулсирането на г-н Ал-Нашиф е съобразено с правна уредба, която не предоставя необходимите гаранции срещу произвол.Поради това не може да се счете, че намесата в семейния живот на жалбоподателите се основава на правни разпоредби, които отговарят на изискванията на Конвенцията за законност и е налице нарушение на чл. 8.
Съдът установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 8, защото «когато се твърди заплаха за националната сигурност, гарантирането на ефективно средство за защита изисква като минимум компетентният независим орган, пред който се обжалва, да бъде информиран за фактическите основания за решението за депортиране, дори ако те не стават публично достъпни. Органът трябва да може да отхвърли твърдението на органа на изпълнителната власт за наличието на заплаха за националната сигурност, ако намери, че то е произволно или немотивирано. Необходимо е да има някаква форма на състезателна процедура, ако е необходимо чрез специален представител, имащ разрешение за достъп до секретна информация. Освен това, трябва да се изследва въпросът дали оспорената мярка би засегнала правото на лицето на зачитане на семейния живот и, ако е така, дали е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалните права.(§137)
Тъй като жалбоподателите не са имали на разположение средство за защита, което да дава такива гаранции, Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията.
