Case of Dimitar Shopov v. Bulgaria (Application no 17253/07),16 April 2013
През май 1991 г. жалбоподателят участвал в сбиване в родното си село, при което бил намушкан с нож на три места в стомашната област, получил редица други сериозни наранявания по лицето и десния крак, както и едно счупено ребро. Той бил откаран незабавно в болница, където по спешност бил опериран, защото се оказало, че е засегната освен коремната кухина и дебелото черво .
На следващия ден срещу две лица е било повдигнато обвинение за опит за умишлено убийство. В първите два месеца били предприети редица следствени действия – рапит на свидетели, назначаване на съдебно-медицинска експертиза. През 1996 г. обвинението срещу двамата нападатели било изменено от опит за убийство на средна телесна повреда. До 2003 г. досъдебното производство все още не било приключено въпреки неколкократните жалби от страна на майката. През юли 2003 г. след жалба до Окръжната прокуратура в Пазарджик наблюдаващият делото прокурор отстранил следователя от делото и го заменил с друг. През 2006 г. досъдебното производство срещу двамата обвиняеми било прекратено поради настъпването на абсолютната давност. Това постановление било отменено от Пазарджишкия окръжен съд, който приел, че във връзка с обвинението за опит за умишлено убийство давността не е настъпила. Пловдивският апелативен съд отменил определението, тъй като установил, че обвиненията срещу двете лица са за нанесена средна телесна повреда.
Жалбоподателят повдигнал оплакване за неефективността на проведеното разследване.
Европейският съд отхвърля възраженията на правителството за недопустимост на жалбата.
С оглед първото от тях – ratione temporis (поради това, че събитията са настъпили преди Европейската конвенция да бъде ратифицирана от България). Съдът изтъква, че неговата практика относно процедурните задължения на държавите да проведат ефективно и бързо разследване (за случаи на оплаквания по чл. 2) е еволюирала. Поради това държавите имат самостоятелно и отделно задължение, което ангажира тяхната отговорност и за събития, които са настъпили преди датата на ратификацията на Конвенцията (Šilih v Slovénie [GC], no. 71463/01, § 159, 9 Avril 2009). Тези процедурни задължения се разпростират не само при настъпила смърт, но и при наличие на оплаквания по чл. 3 – за нечовешко отнасяне и третиране от трети лица. Съдът изтъква още, че по-голяма част от събитията по разследването са били осъществени след 7 септември 1992 г. (датата, когато Европейската конвенция е в сила за България).
Второто възражение – за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита поради това, че не бил предявен иск по ЗОДОВ или ЗЗД, е отхвърлено, тъй като Правителството не е представило доказателства, че те са ефективни.
Съдът намира, че нараняванията на жалбоподателя с оглед медицинската документация, която е била изготвена в хода на досъдебното производство, са достатъчно сериозни и тежки, за да попаднат в приложното поле на чл. 3. Той отбелязва, че разследването в самото си начало е започнало добре и нее имало забавяния, след което обаче то е било последвано от дълги периоди на бездействие – междуюни 1992 и юни 1996, септември 1996 и август 2000, юли 2003 – юни 2006 г.“Съдът е удивен от факта, че многократните искания на наблюдаващия прокурор да бъде приключено в кратък срок разследването са останали без отговор“(§51). Правителството не е дало никакви обяснения за забавянията.
Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради липсата на ефективно разследване от страна на официалните власти по повод получените сериозни наранявания на жалбоподателя от трети лица и присъжда обезщетение.
