Case of Milen Kostov v. Bulgaria (Application no. 40026/07),3 september 2013
На 30 септември 2005 г. със заповед на Областния директор на вътрешните работи на гр. Варна било разпоредено да се изземе международния паспорт на жалбоподателя поради това, че бил осъждан с влязла в сила присъда, но все още не бил реабилитиран (на осн. чл.76, ал. 2 от Закона за българските лични документи /отм./). По това време жалбоподателят живеел в Германия. През април 2006 г. той пристига в България, за да поднови своите лични документи и е информиран за издадената заповед. Тя била обжалвана пред Варненския съд и отменена, тъй като не била мотивирана. Съдът установил, че жалбоподателят е изтърпял присъдата си през 2003 г., след което многократно е пътувал в чужбина, имал гръцко гражданство и разрешение за постояно пребиваване в Германия. Според съда административният орган не е взел предвид всички посочени обстоятелстав и затова заповедта му е била незаконосъобразна. Това решение било отменено от Върховния административен съд. Той постановил, че при издаването на заповедта са били налице предпоставките на закона, а долната инстанция не е трябвало въобще да извършва преценка на личното положение на жалбоподателя.
На 2 май 2007 г. жалбоподателят подал молба за отмяна на заповедта поради настъпването на срока за реабилитация. На 11 май забраната за пътуване била вдигната.
Европейският съд отбелязва, че случаят е подобен на няколко дела, по които вече има постановени решения срещу България: Nalbantski v. Bulgaria (no. 30943/04, §§ 25‑29, 10 February 2011), Sarkizov and Others v. Bulgaria (nos. 37981/06 et al., §§ 66‑70, 17 April 2012) and Dimitar Ivanov v. Bulgaria ([Committee], no. 19418/07, §§ 36‑38, 14 February 2012). Във всички тях става въпрос за забрана за напускане на територията на страната поради това, че лицето е било осъждано, но все още не е реабилитирано. Той посочва, че властите при вземането на решение за забрана за пътуване са се съобразили с нормата на закона сляпо и без да отчетат ондивидуалното положение на жалбоподателя, за да оценят пропорционалността на мярката. В същото време Върховният административен съд е приел, че няма право да преразгледа начина, по който органите на полицията са упражнили правомощията си по налагане на мярката за забрана за пътуване. Този прекалено твърд и автоматичен подход, според Съда не е съвместим със задължението на държавите почл. 2 от Протокол 4, които са длъжни да създадат гаранции за свобода на придвижване на индивида. Ето защо е намерено нарушение на член 2 от Протокол № 4 от Конвенцията . Поради липсата на вътрешноправен механизъм за търсене на обезщетение Съдът установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 2 на Протокол 4.
