Архив

Архив за ‘Научни статии’ категория

За субсидиарния механизъм на Европейския съд по правата на човека и как го разбират българските национални институции    

25 ноември, 2016 Няма коментари

Human Rights Building / Palais des Droits de l'Homme

По повод шест нови осъдителни решения срещу България през октомври-ноември 2016 г.

През март 2015 г. в Брюксел бе проведена конференция на високо равнище с участието на министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа, под надслов : „Прилагането на Европейската конвенция за правата на човека – споделена отговорност“. Такова бе и заглавието на приетата Декларация като заключителен политически документ. В нея за четвърти пореден път (след декларациите от срещите на високо ниво в Брайтън, Великобритания през  април 2012 г., Интерлакен, Швейцария през  февруари 2010 г. и Измир, Турция, през април 2011 г.), бе подчертана основната роля и отговорност на държавите да гарантират прилагането Конвенцията и ефективното изпълнение на решенията на Съда. Продължи към пълния текст »

Относно същността и предназначението на привременните мерки, постановявани от Европейския съд за правата на човека

Maksuda-2 Преди дни Министерството на правосъдието излезе с официално съобщение, че Европейският съд по правата на човека е уведомил българското правителство, че отхвърля поредното искане на жителите на Варненския квартал „Максуда“ за налагане на привременни мерки – спиране на извеждането на обитателите и разрушаване на незаконно построените жилища в района.[1]

В тази връзка е необходимо да се поясни какво представляват тези мерки, кога могат да бъдат поискани и как процедира ЕСПЧ. Продължи към пълния текст »

Проблемни области на българското законодателство и практика в светлината на чл.6 от ЕКПЧ в неговите наказателни аспекти*

spravedliv procesВ настоящата статия са анализирани основните проблеми на правото на справедлив процес в неговите наказателни аспекти, като те са пречупени през констатираните нарушения на Европейския съд преди всичко по български дела. Наред с това е направен опит за оценка и дали те са преодолени или и към настоящия момент съществуват все още „рискови зони.“ Последователно са разгледани въпросите относно: правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона;юрисдикцията на съда и достъпът до съд по наказателни дела; правото на публично гледане на делото и публично произнасяне на решението; правото на справедлив процес в разумен срок, презумпцията за невинност, както и минималните права, предоставяни на лицата, срещу които е повдигнато обвинение. Продължи към пълния текст »

Съответствие на наказанието доживотен затвор без право на замяна с чл. 3 от от Европейската конвенция за правата на човека *

5 декември, 2014 Няма коментари

life imprisonment -1В настоящата статия е направен анализ на действащото законодателство относно наказанието доживотен затвор без право на замяна, режима за неговото изтърпяване и възможностите за изменението му чрез института на помилването. Правната рамка е разгледана в светлината на стандартите, възприети от Европейския съд по правата на човека във връзка със съответствието му с чл. 3 от Конвенцията в най-новата му практика. Тя е пречупена през призмата на постановеното решение от Съда по делото Харакчиев и Толумов срещу България[1], в светлината на което се налагат промени в действащото законодателство и практика, поради несъответствието им на настоящия етап с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Продължи към пълния текст »

Феноменът „домашно насилие“ в неговия Европейски контекст

30 ноември, 2014 Няма коментари

domestic violenceПроблемът за домашното насилие, неговите измерения и последици е подценяван не само в България, но и в повечето Европейски страни, особено в тези от Централна и Източна Европа. Това показва анализът на решенията на Европейския съд по правата на човека, в които са установени  нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Всички те са свързани с неизпълнението от страна на държавите на тяхното основно задължение, произтичащо от чл. 1 на Конвенцията, а именно – да защитават правата и свободите на гражданите, намиращи се на тяхна територия. Продължи към пълния текст »

Отчет на Европейския съд за дейността му през 2013

Annual Press Conference of the European Court of Human Rights.Conférence de presse annuelle de la Cour européenne des Droits de l'Homme.Дейността на Eвропейския съд по правата на човека през 2013 г.*

На 30 януари 2014 г. се проведе редовната   годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека.[1] Г-н Дийн Шпилман – председател на Съда,  представи основните данни от публикувания доклад за работата на тази международна институция през 2013 г.[2], както и статистическа информация  за натовареността на Съда по броя жалби, постъпващи от отделните държави. В отчета си той с удовлетворение отбелязва, че 2013 г. е забележителна за Съда, тъй като продължава тенденцията за спад на жалбите с 22 % и към края на 2013 г. техният брой  възлиза на 99 900. Продължи към пълния текст »

РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2013 г.

european court human rightsОбща характеристика

За разлика от предходните три години видимата част от работата на Съда по отношение на българските жалби е доста по-скромна, защото постановените решения – както по основателност, така и по допустимост, са двойно по-малко. Не се наемам да бъда съдник на тази международна институция, нито познавам нещата „от кухнята“, за да дам обяснение за причинитe за намалелия брой приключили производства. Вероятно, ако Съдът периодично представяше информация на сайта си и за явно недопустимите жалби, решени от едноличен съдия по отделни държави, тогава бихме могли да добием по-пълна представа за натовареността в неговата работа. Продължи към пълния текст »

Българските жалби в Страсбург за периода януари-юли 2013

large pile of cases are sitting unattendedСтатистическа информация за движението на българските жалби за първото полугодие на 2013 г.*

Периодът, в който Европейският съд не заседава и не постановява решения, се оказа подходящ за изготвянето на междинен баланс относно броя на постъпилите  жалби за първото полугодие по отделни държави  и какво е движението по тях. Тя може да се види на следната страница: http://www.echr.coe.int/Documents/CP_Bulgaria_FRA.pdf Анализът им за мен е донякъде смущаващ, макар че това зависи от гледната точка. Вероятно от „камбанарията“ на самия Съд са твърде доволни, защото след влизането в сила на Протокол 14 и активното включване на едноличен съдия в работата на Съда, броят на приключилите жалби рязко се увеличава. При това тенденцията е такава, че вероятно до края на годината   окончателно приключените жалби ще бъдат между 50 и 100% повече, отколкото за 2012 г. Какво лошо може да има в това работата на Съда да се ускори? Въпросът е в това, че става въпрос за прекратяване производството по жалбите, поради обявяването им за недопустими. Ето за пример само няколко цифри: Продължи към пълния текст »

Кога започва 6-месечният срок при спряно наказателно производство като условие за допустимост


срок за депозиане на жалбаЗа началото на 6-месечния срок при хипотезите на спиране на досъдебното производство в светлината на решението по допустимост по делото Илинови

При спряно наказателно производство не е необходимо да се изчаква настъпването на абсолютната давност, за да се депозира жалба пред Европейския съд. Вярно е, че не е налице окончателен съдебен акт, но се отчита поведението на жалбоподателите – дали те са предприемали междувременно някакви действия – обжалвали ли са постановлението за спиране, искали ли са събирането на нови доказателства, проявявали ли са интерес към делото и др.п.  Шестмесечният срок започва да тече не от датата на постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство поради настъпване на абсолютната давност, нито от датата на съответния съдебен акт, с който се оставя в сила постановлението, особено ако в периода между спирането на досъдебното производство и окончателното му прекратяване е изминало значително време и жалбоподателите не са предприели никакви действия.

Продължи към пълния текст »

Делото Тарантино срещу Италия

За правото на висше образование и пределите на ограничаването му от страна на държавата в светлината на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Tarantino and Others v. Italy[1]

/Научно съобщение, представено в Конференцията с международно участие, организирана от Бургаски свободен университет на 14-15 юни 2013 г./ Продължи към пълния текст »