D.L. c. Bulgarie(Requête no 7472/14), 19 avril 2016
Жалбата е свързана с настаняването на едно 13-годишно момиче във възпитателно училище-интернат.
На 13 септември 2013 г. жалбоподателката е настанена във ВУИ-Подем. Съгласно правилника за вътрешния ред на училището цялата кореспонденция подлежи на контрол с оглед постигане целите на възпитанието и превъзпитанието на настанените там. Тя се оплаква, че е била нарушена конфиденциалността на кореспонденцията й, защото всички писма от и до нея (независимо от техните адресати), са били проверявани. Наред с това и всичките й телефонни разговори са били контролирани, тъй като към телефона, по който са били провеждани разговорите, е бил прикрепен високоговорител. Съгласно правилника на училището телефонни разговори можели да се провеждат само между 19.00 и 20.00 часа в присъствието на дежурен възпитател, а в местната поща – с разрешението и в присъствието на възпитател.
Съдът отбелязва, че съгласно самия текст на Правилника на вътрешния ред на училището цялата кореспонденция на настанените в интерната подлежи на контрол както за проверка на съдържанието, така и за наличието на забранени предмети и субстанции. Доколкото този контрол не е в резултат на едно конкретно решение на властите по отношение на жалбоподателката или друго непълнолетно лице, а произтича от самите вътрешни правила, съдът установява, че е налице намеса в правото на жалбоподателката на неприкосновеност на кореспонденцията й по чл. 8. Съдът анализира целите на тази намеса в светлината на чл. 8§2 и достига до извода, че те са имали легитимен характер. Поради това подлага на преценка доколко този режим на системен и автоматичен контрол „е бил необходим в едно демократично общество“. Той отбелязва, че за разлика от чл. 8 и неговите изисквания за „необходимост“ и „пропорционалност“, самата разпоредба на правилника не съответства на неговите критерии, защото не предвижда хипотези, при които такъв контрол не е наложителен (когато е налице например кореспонденция с адвокат), нито времеви период, в който се налага да бъде осъществяван той. Ето защо Съдът достига до извода, че чл. 25, т. 10 от правилника на училището не съответства на чл. 8, тъй като не взема под внимание различните категории адресати, продължителността на мярката и причините, които могат да я оправдаят.
По повод оплакването за нарушаване конфиденциалността на телефонните разговори Съдът отбелязва, че контролът е преследвал легитимна цел, но същевременно той подчертава, че когато лишаването от свобода е поради поставянето под възпитателен надзор, държавата има много ограничена свобода на действие. Като се вземе предвид възрастта на лицата, настанени във ВУИ, тяхното психическо и социално развитие, необходимостта им да поддържат тесни контакти със семейството, особено важно е администрацията да ги подпомага в осъществяването и запазването на тези връзки. Същевременно правилата за контрол върху телефонните разговори не са предвиждали никаква диференциация – без оглед на това дали разговорите са със семейството, с представители на организации за правата на детето или други категории лица. Като не са се основавали на никакъв конкретен анализ на риска за всяко отделно дете тези разпоредби по същество не са почивали на сериозни и достатъчни мотиви, които да обосноват ограничаването на правото на неприкосновеност на телефонните разговори на жалбоподателката. Поради това Съдът установява нарушение на правото на личен живот на жалбоподателката както във връзка с намесата в нейната кореспонденция, така и по повод липсата на конфиденциалност на телефонните й разговори.
Съдът установява нарушение и на чл. 5§4 от Конвенцията, а оплакването за нарушение на чл. 5§1а намира за неоснователно.
