Dechko Raykov c. Bulgarie (requête no 35256/02), 4 fevrier 2010
На 15 октомври 2000 г. жалбоподателят е задържан по подозрение в изнасилване. Той е откаран в полицейското управление в Севлиево и е издадена заповед за 24-часовото му задържане, удължена впоследствие на 72 часа. Жалбоподателят твърди, че при пристигане в полицейското управление в Севлиево бил затворен в килия и му било наредено да даде показания за изнасилването, в което е заподозрян. Той отказал и бил заведен в стая на втория етаж на сградата. Двама офицери от полицията го разпитвали. Закопчали го с белезници за стола, на който седял, и му нанесли няколко удара с пръчка по краката, както и юмручни удари по лицето. Полицаите му дали листове хартия и го накарали да направи самопризнания за изнасилването. Жалбоподателят отказал да направи самопризнания и полицаите отново го били с юмруци. Малко по-късно един от тях диктувал на жалбоподателя неговите показания, а той ги написал. На следващия ден следователят извикал същите полицаи, които отново му нанесли побой с юмруци и ритници. След това го накарали да почисти кръвта си от пода и да подпише подготвените от тях документи. След разпита го прехвърлили в заведение за временно задържане в Севлиево, където надзирателите го принудили да се изкъпе и да изпере дрехите си. Дали му зимно униформено облекло и го накарали да потопи краката си в студена вода. Според доклада на главния надзирател в това заведение, представен от Правителството, жалбоподателят е приет там на 16 октомври 2000 г. в 15:50 часа. При приемането на всеки новодошъл задържан, той е длъжен да се изкъпе, да се обръсне и при необходимост да изпере дрехите си. Дрехите на жалбоподателя били много мръсни и му дали затворническо униформено облекло, докато те изсъхнат. На 17 октомври 2000 г. той е прегледан от лекаря на затворническата администрация. Жалбоподателят твърди, че в присъствие на надзирателите лекарят само го попитал дали е болен, без да го прегледа. Жалбоподателят подписал документ и бил отведен в заведението за временно задържане.
На 1 януари 2001 г. жалбоподателят подава жалба в Прокуратурата на Върховния касационен съд и Окръжна прокуратура – Габрово, във връзка с които започват две успоредни разследвания – от Окръжнапрокуратура – Габрово и от Плевенската военна прокуратура. В хода на тези проверки са разпитани полицаите, лекарят, извършил медицинския преглед, задържаните заедно с жалбоподателя лица, прегледана е и съответната медицинска документация. Двете производства приключват с постановления за отказ от образуване на досъдебно производство.
Жалбоподателят твърди, че е бил подложен на жестоки мъчения от страна на полицията и на следователя, че държавните органи не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване на събитията около задържането му през първите два дни от задържането му.
При преценката си за основателността на оплакванията Съдът съпоставя твърденията на жалбоподателя с тези, представени от Правителството – в случая медицински удостоверения, показания на няколко свидетели, документални доказателства, свързани със задържането на жалбоподателя. Като взема предвид всички налични доказателства, включително твърденията на жалбоподателя, медицинските и документалните доказателства, както и показанията на свидетелите, обстоятелството, че когато е изправен пред съд за определяне на мярката за неотклонение той не прави подобни оплаквания, Съдът не намира за установено извън всякакво основателно съмнение, че жалбоподателят е бил подложен на малтретиране, забранено от член 3. Затова той не установява нарушение на чл. 3 в неговите материалноправни аспекти.
Колкото до ефективността на проведеното разследване Съдът не намира никакво значително нарушение в разследванията, проведени въз основа на твърденията на жалбоподателя за претърпяно нечовешко или унизително отношение от страна на полицията или на следователя. Разпитани са всички лица, които биха могли да имат информация за евентуалното малтретиране на жалбоподателя, включително са издирени задържаните в същия период в следствения арест. Самият жалбоподател е участвал активно в разследването, то не е вървяло с големи забавяния и е започнало непосредствено след депозирането на жалбата в прокуратурата. Затова Съдът достига до извода, че няма нарушение на член 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект.
