Dimov v. Bulgaria(Application no. 14642/15), 3 May 2022
/решение на Комитет/
Бащата на наследодателя е бил един от наследниците на г-н К.Й. С влязло в сила решение на ВКС от септември 2002 г. на неговите наследници е признато правото да си възстановят всички претендирани от тях земеделски имоти с изключение на два. Независимо от това в продължение на дълги години ОСЗГ в гр. Сливен отказва да изпълни решението с мотива, че не можело да се идентифицират тези два парцела, изключени от реституция, тъй като техните граници преди кооперирането са различни от съществуващите към настоящия момент. Според общинската служба наследниците трябвало да постигнат споразумение относно земята, която следва да бъде изключена от процеса на реституция. Едва на 24 октомври 2016 г. Министерството на земеделието взема решение, с което признава, че всички наследници на К.Й. имат право на реституция, но то не може да бъде изпълнени докато наследниците не уредят вземанията си за съответните им дялове в реституираната земя. След жалба от страна на жалбоподателя тази втора част на решението е прогласена за нищожна от съда. Решението му влиза в сила на 18 юли 2017 г. Тази дата е приета от Съда като окончателно приключил процес по възстановяване на собствеността, тъй като няма достатъчно данни от страните дали това е така по отношение на всички парцели. Има индикации, че за някои от тях не са съставени още кадастрални планове.
Съдът отхвърля всички възражения на Правителството за недопустимост на жалбата.
Той приема, че решението на ВКС от 2002 г. е създало „легитимно очакване“ за собственост у жалбоподателя, поради което чл. 1 от Протокол 1 намира приложение. Съдът достига до извода, че неизпълнението от страна на властите на това решение и възникналите забавяния на процеса на реституция са нарушили правото на жалбоподателя на мирно ползване на своите притежания. Той се позовава на своите решения по делата Ramadhi and Others v. Albania, no. 38222/02, §§ 76-77, 13 November 2007, and Velcheva v. Bulgaria, no. 35355/08, § 21, 9 June 2015, §§ 39 and 49 .
Съдът установява нарушение и на чл. 6§1.
Той присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.
