Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria(Application no. 59271/11), 21 November 2019
/решение на комитет/
Жалбоподател е румънско акционерно дружество с предмет на дейност транспортни и логистични услуги. На 9 февруари 2011 г. три нейни камиона, пътуващи от Турция до Румъния, са спряни за проверка на българо-турската граница. Българските митнически служители откриват големи количества недекларирани парфюми и цигари, чиято стойност в хода на последвалото наказателно производство е изчислена на 56 210 български лева . Недекларираните стоки и камионите са иззети като веществени доказателства. Останалата стока, която не е обект на нарушение, е върната на фирмата-жалбоподател. За два от трите камиона дружеството е сключило договори за финансов лизинг през 2008 и 2009 г. и продължава да изплаща лизинговите вноски до 2016 г. Оценката на трите камиона съгласно назначената експертиза възлиза на 205 100 лева (105 000 евро).
Срещу тримата шофьори е образувано наказателно производство за контрабанда по чл. 242 от НК . Впоследствие те сключват споразумения с прокуратурата, в които признават вината си за извършено престъпление по чл. 242, ал. 8, т. 1, б. „г“ НК, като условията на споразуменията включват и отнемането на камионите. Споразуменията са одобрени от съда.
Молбите на дружеството до прокуратурата на осн. чл. 111 НПК (в сила към 2011 г.) да бъдат освободени превозните средства не са уважени с мотива, че вината на тримата водачи е доказана по безспорен начин и докато не приключи производството те не могат да бъдат освободени. След влизането на споразуменията в сила дружеството жалбоподател отправя искания до Окръжната прокуратура в Ямбол да бъде възобновено производството, но те са оставени без уважение, макар че преминават през инстанционен контрол до Върховната касационна прокуратура.
Съдът отбелязва, че дружеството жалбоподател е било собственик на един от иззетите камиони и лизингополучател на другите два, които е можело да придобие след изтичане на съответните срокове по договора. Освен това то продължава да заплаща месечните си вноски до 2016 г. Поради това Съдът заключава, че дружеството жалбоподател е имало достатъчно установен имуществен интерес по отношение на двата камиона, които официално не е притежавало, представляващ „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Той намира, че отнемането на камионите представлява намеса в „притежанията“ му.
По отношение на това дали тази намеса е оправдана Съдът се позовава на своите констатации по аналогичния казус на Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria (Application no. 3503/08), 13 October 2015 §§ 42-47). В настоящия случай той отбелязва, че националният съд, който разпорежда отнемането на камиона на жалбоподателя, в нито един момент не е преценил законността на това отнемане, по-специално дали стойността на камиона съответства на тежестта на престъплението, както се изисква съгласно чл. 242 ал. 8 от НК (нормата гласи следното: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“). Съдът отбелязва, че този въпрос е бил обсъждан в последващите откази на органите на прокуратурата да поискат възобновяване на делото, но всъщност не тя е компетентният орган, който би могъл да направи обвързваща оценка по въпроса. и да нарежда отнемането или не, а именно съответния съд. Наред с това Ямболският окръжен съд не е анализирал въобще въпроса дали дружеството жалбоподател е могло или е трябвало да знае за контрабандата, извършена от шофьорите му. На последно мястото то не е имало никаква възможност да оспори отнемането на камионите си по вътрешното наказателно производство срещу тримата водачи.Съдът не уважава възраженията на Правителството, че дружеството е могло да претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от самите шофьори, позовавайки се на своята практика (вж. Bowler International Unit v. France, no. 1946/06, §§ 44-45, 23 July 2009, and, mutatis mutandis, B.K.M. Lojistik Tasimacilik Ticaret Limited Sirketi, cited above, § 50). Съдът се позовава допълнително на констатацията си в решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş., § 32), че държавата, която е отнела камиона на дружеството жалбоподател, без да предвиди процедура, при която то би могло да защити правата си на собственост, не може да се освободи от своята отговорност съгласно Конвенцията да предвиди такава процедура чрез задължаване на компанията-жалбоподател да търси обезщетение от трета страна. Съдът достига до заключението, че националните органи не са успяли да постигнат необходимия справедлив баланс между защитата на „притежанията“ на дружеството жалбоподател и изискванията от общ интерес, поради което установява нарушение на член 1 от Протокол № 1.
По повод повдигнатото оплакване по чл. 61 Съдът намира, че то е тясно свързано с оплакването по чл. 1 от Протокол 1, поради което не се наблага да бъде разглеждано отделно.
