Gavazov v. Bulgaria (Application no. 54659/00), 6 mars 2008
Между 10 декември 1998 г. и 4-ти март 1999 г., жалбоподателят е задържан в следствения арест на Пазарджишката регионална следствена служба по обвинение за извършено изнасилване. От 4 март 1999 г. до освобождаването му на 3 ноември 2000 г. той е задържан в затвора в Пазарджик.
Той повдига оплакване, че в следствения арест условията били унизителни, защото килиите са били много малки по размер. Чаршафите били мръсни, стари и скъсани. Не е имало матраци. Често имало въшки, бълхи, хлебарки и мишки. Жалбоподателят е трябвало да използва кофа за санитарни нужди, съдържанието на която е изхвърляно всяка сутрин и вечер. В резултат на това въздухът бил застоял. На всеки двадесет и четири часа на жалбоподателя се давали петстотин грама хляб, който често бил разяден от мишки. Храната била недостатъчна и под стандартите. Нямало прибори за хранене, а храната се давала в мръсни пластмасови съдове. На жалбоподателя не било позволено да излиза от килията си за упражнения, нито можел да чете вестници, книги, списания, да слушате радио или да поддържа активна кореспонденция.
След преместването му в затвора в Пазарджик, в килията, макар че имало електрически радиатори, през зимата било много студено, тъй като двата прозореца, всеки с размери петдесет на сто сантиметра, били неуплътнени. Понякога в килията имало мишки и хлебарки. Към килията имало отделна тоалетна с течаща вода, но нейните прозорци били счупени и през зимата било много студено. Жалбоподателят твърди, че медицинските услуги, предоставяни в Пазарджишкия затвор, били неадекватни; че той е имал сърдечни оплаквания, които били неправилно третирани от психиатър, вместо от специалист, както и че счупената му ръка е неправилно диагностицирана и лекувана.
Съдът установява две самостоятелни нарушения по повод нехуманните условия в Пазарджишкия следствен арест и в Пазарджишкия затвор.
Съдът, като взема предвид кумулативния ефект на неоправдано строгия режим, на какъвто бил подложен жалбоподателят и на материалните условия, в които е държан почти три месеца в следствения арест, достига до извода, че преживените трудности и стрес превишават неизбежното ниво, присъщо на едно задържане и произтичащото страдание надхвърля прага на тежест по член 3 от Конвенцията.
До същите изводи той достига и по повод условията в затвора в Пазарджик, поради което намира самостоятелно нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти .
Съдът отбелязва, че правителството не оспорва твърдението на жалбоподателя и не представя информация или аргументи за възможното наличие или ефикасно вътрешноправно средство за защита. Поради това той счита, че по конкретното дело правителството не доказва, че във въпросния период от време са съществували ефективни правни средства жалбоподателят да депозира жалба за неадекватните условия на задържане в ареста на Пазарджишката окръжна следствена служба и в затвора в Пазарджик. Ето защо той установява нарушение и на чл. 13 във връзка с установенните нарушения на чл. 3.
Съдът установява наред с това серия от нарушения на правото на свобода и сигурност – по чл. 5§3, 5§4 и 5§5, както и на чл. 6§1.