Getzov c. Bulgarie (requête no 30105/03), 4 mars 2010
През 2000 г. с медицинска експертиза се установява, че жалбоподателят страда от психично заболяване. През същата година той е хоспитализиран за около три месеца в психиатрично лечебно заведение. На неуточнена дата Районният прокурор на Варна приканва жалбоподателя да се яви на психиатричен преглед на 30 януари 2003 г. , за да бъдат направени съответните изследвания и евентуално той да бъде настанен в психиатрично заведение за лечение, тъй като срещу него са подавани оплаквания от кооперацията, в която живее. Жалбоподателят не се явява. На 11 март 2003 г. в изпълнение на прокурорско постановление от 4 март 2003 г. жалбоподателят е задържан от полицията и отведен в психиатрично отделение в болница във Варна, където е хоспитализиран и остава до 23.05.2003 г.
Съдът констатира, че жалбоподателят е бил настанен против неговата воля в психиатрично заведение с постановление на прокурор и по своето естество това представлява „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 5§1, поради което подлага на анализ законосъобразността на мярката. Той припомня, че съобразно установената от него практика човек не може да бъде смятан за „душевноболен“ и лишаван от свобода, освен ако не отговаря най-малко на следните три условия: първо, неговото душевно разстройство трябва да е установено по безспорен начин; второ, душевното разстройство трябва да бъде от такъв вид или в такава степен, че да изисква съдебно решение за задължително задържане; и трето, валидността на продължилото задържане да зависи от продължителността на такова разстройство. Съдът припомня, че вече е имал повод да установи нарушение на чл. 5§1е по други български дела, тъй като към съответния момент (до реформата от 1 януари 2005 г.), българското право не е осигурявало нужното равнище на защита от произвол и не е поставяло консултацията с лекар като предварително условие за настаняване в лечебно заведение за задължителни психиатрични изследвания (Varbanov c. Bulgarie, № 31365/96, §§ 50 – 53, ЕСПЧ 2000‑X; Kayadjieva c. Bulgarie, № 56272/00, §§ 33 – 41, 28 септември 2006 г; Kroushev c. Bulgarie, № 66535/01, §§ 41 и 44, 3 юли 2008 г.).
Съдът счита, че няма основание да се разграничи от заключенията си по посочените по-горе дела, тъй като жалбоподателят е бил лишен от свобода от 11 март 2003 до 23 май 2003 г. в приложение на вътрешните разпоредби, които не са осигурявали нужното равнище на защита съгласно член 5 § 1. Той отбелязва, че жалбоподателят наистина е бил настанен в психиатрично лечебно заведение по решение на прокурора, но само на основание на изявленията на неговите съседи, без да се вземе предвид становището на лекар специалист за неговото действително състояние – дори и само въз основа на налични документални свидетелства, – тъй като самият закон не го е изисквал. Няма основание да се счита, че случаят е бил спешен.(§20)
Съдът наред с това констатира, че прокурорът е постановил хоспитализацията на жалбоподателя от 18 март 2003 г., но той е бил хоспитализиран още от 11 март 2003 г. Следователно, задържането на жалбоподателя от 11 до 18 март 2003 г. е било незаконосъобразно и съгласно вътрешното право.
Въз основа на тези констатации Съдът установява нарушение на чл. 5§1е поради незаконното задържане на жалбоподателя в психиатрична клиника за периода 11.03.2005 – 23.05.2003.