I.G.D. c. Bulgarie (requête no 70139/14),7 juin 2022
Жалбоподателят е роден през 2001 г. След разялата на родителите си през 2001, последвана и от развод през 2003 г., в ранните си детски години той е отглеждан от баба си по майчина линия между 2004 и 2007 г., а после и от баща си , с когото живее между 2009 и 2010 г. През този период той е жертва на домашно насилие от тези лица, поради което е извеждан и настаняван в различни институции по Закона за закрила на детето. Жалбоподателят живее и с майка си, но често сменят своето местоживеене, а мъжът, с когото съжителства, също е агресивен както по отношение на нея, така и към детето.
През периода 2011 – 2015 г. с решение на районен съд той е настанен в социално-педагогически интернат (първоначално в с. Стралджа, а впоследствие е преместен в с. Варненци) поради сексуални прояви с по-малки деца и провокирането на пожар. Наред с това в полицията са регистрирани и редица негови дребни кражби. Възпитателната мярка е наложена на основание Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Докато пребивава в интерната в с. Стралджа, през 2013 г. той става жертва на физическо насилие от страна на възпитател, което се установява и от медицинското обследване (удари по краката, интимните части и главата с чанта за лаптоп). След установяването на този инцидент детето е изведено от интерната и временно е настанено в кризисен център, откъдето с решение на съда е преместено в другия интернат, който е на 400 км от родния му дом.
Молбите на майката до местната комисия за преустановяване на възпитателната мярка през 2013 и 2014 г., както и потърсеното неколкократно съдействие в този смисъл от отдела за закрила на детето са оставени без разглеждане. Сезирането на съда с подобно искане от страна на майката е обявено за недопустимо.
През 2015 г. поради изтичането на максималния срок за пребиваване в такова учреждение жалбоподателят е настанен в защитено жилище.
През целия период на пребиваване в различни институции той многократно е обследван от психолози и психиатри, които установяват редица сериозни проблеми в неговото умствено, психическо и емоционално състояние. Правени са препоръки детето да бъде включено в семейната среда и да му се осигурят специализирани психологически и педагогически грижи, тъй като е с изостанало умствено развитие, страда от дислексия и има чести агресивни прояви. Тези мерки не са реализирани.
Жалбоподателят твърди, че настаняването му в СПИ и липсата на ефективни контакти с неговата майка представлява нарушаване на правото му на личен и семеен живот. Наред с това той повдига оплакване и за това, че тези индивидуални аспекти никога не са били предмет на разглеждане от страна на националните власти в хода на прилагането на възпитателната мярка. Повдигнатите оплаквания са както по чл. 8, така и по чл. 13 във връзка с чл. 8.
Оплакванията са приети за допустими, тъй като Съдът приема, че макар и жалбоподателят да е бил отглеждан в различни периоди от баба си и баща си, той е живял немалко време и с майка си, с която е поддържал тесни контакти. По време на ваканциите тя се е грижила за него, обаждала му се е редовно по телефона, посещавала го е в интерната и е полагала непрекъснато усилия да прекрати престоя му там.
Във връзка с основателността на оплакванията Европейският съд достига до извода, че настаняването на жалбоподателя в СПИ представлява намеса в правото му на личен и семеен живот. Тази намеса е била предвидена в ЗБППМН и е преследвала законна цел. Що се отнася обаче до нейната необходимост в едно демократично общество той припомня, че висшите интереси на детето изискват от националните власти приемането на възможно най-леките ограничителни мерки, когато се засяга упражняването на правото на зачитане на семейния живот. Вместо това административните власти, които са сезирали националните съдилища (както за първоначалното настаняване, така и за последващото), са се концентрирали основно върху капацитета на майката да осъществи своите родителски задължения и да предложи стабилна семейна среда. Установявайки, че й липсва достатъчен капацитет, те са препоръчали най-тежката мярка (настаняване в институция) вместо да потърсят други, по-малко сериозни, които биха могли да укрепят семейния живот на жалбоподателя. Липсва и обяснение защо такива мерки не биха били ефективни.(§89)
Съдът обръща внимание на твърде специфичната ситуация с оглед психическото състояние на жалбоподателя, изискваща специални грижи за неговото развитие и благополучие, която е налагала връзката с майка му да бъде подкрепена. Това е било известно на властите и поради заключенията на множеството проведени психолого-психиатрични изследвания на детето. Но тези елементи не са били анализирани в светлината на неговите най-добри интереси.(§91) Властите наред с това са пропуснали да разгледат и проблема относно значителната отдалеченост на интернатите от местоживеенето на майката, която е единствената му близка роднина, проявяваща интерес към него.(§92) Не е взето под внимание какви са отрицателните последици поради невъзможността да се поддържат близки и периодични контакти. Съдът специално отбелязва и факта, че пребиваването на жалбоподателя е продължило цели три години – максималния период, предвиден в ЗБППМН, както и обстоятелството, че тази възпитателна мярка не е била предприета, за да се предостави образователна подкрепа на жалбоподателя, а по-скоро да се предпази обществото от неговите девиантни прояви.
Съдът заключава, че основната мотивация на властите е била да накажат жалбоподателя за поведението му, което се счита за отклоняващо се. В този контекст, в който основната цел е била да се защитят правата на другите, властите не намерили за необходимо да проучат положението на жалбоподателя, който е бил жертва на редица актове на насилие в интерната, където е бил настанен. През трите години на пребиваване там нито един от различните органи и институции не се е ангажирал да проучи въпросите дали условията за настаняване са били от полза за жалбоподателя, дали са били предназначени да възстановят връзките между него и майка му, както и как да бъде осъществена реинтеграцията в семейството му.(§§94-95)
Въз основа на обсъдените факти Съдът достига до извода, че властите не са осъществили анализ, свързан с най-добрия интерес на детето в настоящия случай; че предприетите процедури не са осигурили достатъчна пропорционалност на намесата с оглед заложените интереси и не на последно място националните органи не са изпълнили позитивните си задължения, с които са натоварени, да предприемат мерки за улесняване сближаването между майката и детето й и да адаптира жалбоподателя в конкретната ситуация . Той установява нарушение на чл. 8 самостоятелно и на чл. 13 във връзка с чл. 8.
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 5§4 поради липсата на периодичен съдебен контрол върху наложената възпитателна мярка.
На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
