Ilievi et Ganchevi c. Bulgarie (requêtes nos 69154/11 et 69163/11), 8 juine 2021
Жалбите са обединени за общо разглеждане, тъй като визират едни и същи събития, които са засегнали правата на две семейства при полицейска операция, проведена на 18 април 2011 г. Тя е свързана със започнало досъдебно производство през октомври 2010 г. срещу пет лица, между които г-н Илиев и г-н Ганчев, за незаконно извършване на финансова дейност . Съдът разрешава извършването на претърсване и изземване. В нито едно от въпросните определения не се споменава факта, че това са семейните жилища на жалбоподателите, че е възможно да присъстват и други членове семействата в съответните помещения, нито се съдържат указания относно начина на действие, който полицията трябва да приеме по време на планираните операции. Между 6.20 и 6.30 сутринта на 18 април 2011 г. маскирани специализирани полицейски части ги събуждат и нахлуват в жилищата им. Първият жалбоподател е повален с лице на пода и са му поставени белезници,а полицаи остават с насочени срещу него оръжия до пристигането на следователя.След това му е позволено да легне на дивана, тъй като не се чувствал добре. След това полицаите пристъпват към претърсване и изземват редица вещи и пари от жилището. Тези събития въздействат стресиращо върху съпругата и дъщерята на жалбоподателя, която тогава е на 19 г. и се налага да им бъде предписано медикаментозно лечение. След приключване на процесуалните действия жалбоподателят е отведен в полицията и късно вечерта е освободен.
По същия начин специализираните полицейски части процедират и по отношение на другия жалбоподател, който също е повален на пода и са му поставени белезници, а полицаи стоят с насочени срещу него оръжия до пристигането на разследващия полицай. От жилището са иззети няколко компютъра, документи, телефони. Действията по задържането на жалбоподателя имат като последица продължително главоболие. Те предизвикват силен стрес и у съпругата му, която се налага да посети невролог.
На 21 април 2011 г. на снавата жалбоподатели са повдигнати обвинения заедно с още три лица за незаконно отпускане на кредити в периода 2004 – 2011 г. Впоследствие им е повдигнато обвинение и за участие в ОПГ, специлизирана в отпускането на незаконни кредити. На различни дати през 2015 г. наказателното производство срещу втория жалбоподател е прекратено и по двете повдигнати обвинения. Първият жалбоподател е оправдан по обвинението за участие в ОПГ, но е признат за виновен за незаконно упражняване на финансова дейност и е осъден на една инстанция на 3 г. лишаване от нвобода. Производството е висящо пред апелативния съд към настоящия момент.
Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3 за лошото отношение, на което са били подложени по време на полицейските операции. Наред с това те се оплакват и че не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с нарушеното им право по чл. 3.
Европейският съд напомня, че подробен анализ на приложимото вътрешно право по повод претърсването и изземването е направил в своето решение по делото Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, §§ 59 et 67, CEDH 2013).
Той отхвърля възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (искания за налагане на дисциплинарни мерки по отношение на участвалите в операцията полицаи и иск по чл. 1 от ЗОДОВ), намирайки, че те не са ефективни, като и тук той се позовава на анализа си в решението Gutsanovi, както и по делото Govedarski c. Bulgarie (no 34957/12, § 38, 16 février 2016).
По съществото на спора Съдът отбелязва, че основният му анализ ще се съсредоточи върху пропорционалността на извършените действия, а не върху тяхната законност(несъмнено тя се основава на вътрешното законодателство).Макар и да не са били физически наранени, по отношение на двамата жалбоподатели е била употребена физическа сила от маскирани полицаи, рано сутринта, в присъствието на близките им. Съдът отбелязва, че обвиненията срещу тях не са били свързани с насилствени престъпления, самите те не са оказали съпротива, не са имали и предходно поведение, което да даде основание за пообни действия от страна на полицията. Той достига до извода, че в светлината на тези обстоятелства степента на сила, използвана срещу двамата, не е била строго необходима с оглед тяхното поведение, нарушила е човешкото им достойнство и поради това противоречи на член 3. Следователно двамата засегнати жалбоподатели са били подложени на унизително отношение.
Колкото до оплакванията от страна на двете съпруги и дъщерята на първия жалбоподател, Съдът не намира, че поведението на полицията е засегнало тяхното достойнство, поради което не установява нарушение .
По повод повдигнатото оплакване по чл. 13 във вр. с чл. 3 Съдът обръща внимание, че нито едно от вътрешноправните средства за защита (обсъдени по повод възраженията за допустимост) не е ефективно, поради което установява нарушение и по този текст на Конвенцията.
