Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria (Application no. 46577/15),21 avril 2016
През 1986 и 1999 г. жалбоподателката придобива последователно по наследство 77% идеални части от един недвижим имот в с. Синеморец – целият от 625 кв.м. През 2005 г. двамата жалбоподатели, които до този момент живеят в Бургас на семейни начала, напускат града, тъй като според обясненията им нямат средства, за да се издържат. Междувременно жалбоподателят е инвалидизиран поради сърдечно заболяване и получава пенсия за инвалидност. Те се заселват в Синеморец, където в периода 2004-2005 г. реконструират една полуразрушена постройка и построяват едноетажна тухлена къща без да поискат строително разрешение. През периода 2006 – 2009 останалите 10 наследници предявяват установителен иск, за да докажат, че са собственици на 140 кв.м. от 625-те кв.м. Бургаският окръжен съд като въззивна инстанция уважава иска и приема, че жалподобателката е собственик на останалите 484 кв.м., както и на къщата. Решението е оставено в сила от ВКС. През 2011 г. по сигнал на част от съсобствениците служителите на общината извършват проверка и установяват, че къщата е била построена незаконно. ДНСК издава заповед за премахване на незаконната постройка, която е обжалвана от жалбоподателката. Бургаският административен съд оставя без уважение жалбата. Решението му е потвърдено от Върховния административен съд през март 2015 г. Тъй като жалбоподателката не изпълнява заповедта сама да разруши незаконната постройка, властите възлагат процедурата по разрушаване на частна фирма. След като правителството е информирано от съда за депозираната жалба, ДНСК препоръчва на общинските власти да предложат на жалбоподателката, ако е необходимо, друго жилище, а социалните служби й предлагат да я подпомогнат. До постановяване на решението на Съда къщата все още не е разрушена.
Съдът констатира, че макар и само жалбоподателката да е имала законови права върху къщата, и двамата жалбоподатели са живели там в продължение на години . Поради това той приема, че за тях това е било „жилище“, а заповедта за премахването му по своето естество представлява намеса в правото им на неприкосновеност на жилището, въпреки че тази намеса е била предвидена в закона. Това е така, защото заповедта е издадена на основание на действащите законови норми, които са били достатъчно ясни и са преследвали легитимна цел – да се защити общественият ред по смисъла на чл. 8, от твърде големия брой незаконни постройки.
Съдът подлага на преценка необходимостта от намесата, прилагайки стандарта по делото Yordanova and Others v. Bulgaria, no. 25446/06,24 April 2012. Той констатира, че са нарушени вътрешните процедури, установени от съдебната практика, съгласно които, ако едно лице е подложено на риска да загуби своето жилище (без значение дали принадлежи към някаква уязвима група или не), то трябва да може да получи разглеждане на неговия случай пред независима съдебна инстанция. Процедурата, в хода на която е била обжалвана заповедта за премахване на постройката, е била насочена единствено към установяване дали е имало издадено разрешение за строеж или не, както и дали по това време са били приложими преходни разпоредби за узаконяване на незаконни постройки. Макар че жалбоподателката е посочила в жалбата си пред ВАС, че къщата е единственото й жилище и нейното разрушаване би имало за нея тежки последици, ВАС не е дал отговори на тези нейни аргументи, тъй като за самото вътрешно право те не са били от значение. Най-многото, което е могло да се направи, е било да бъде спряно временно разрушаването, но не и да се извърши преценка за пропорционалност. Що се отнася до положението на втория жалбоподател, не би могло да се твърди, че той въобще би имал право на жалба пред съд. Съдът констатира, че не са съществували никакви други законови норми, по силата на които да бъде адекватно разгледана жалбата им от гледна точка на пропорционалността на издадената заповед за премахване на незаконната постройка. Той отбелязва, че абсолютна норма, която не предвижда никакви изключения, не позволява да се постигне баланс между правата на тези, които рискуват да загубят жилището си поради заповед за премахване – от една страна, и от друга – обществения интерес, изискващ да се осигури ефективно прилагане на правилата на градоустойството. Съдът не одобрява подобна позиция от страна на голяма част от българските съдилища. Той приема, че подобни ситуации следва да бъдат анализирани по отделно за всеки отделен казус. Според неговия анализ жалбоподателите не са имали на тяхно разположение процедура, в хода на която да бъде извършена преценка на пропорционалността на предвиденото разрушаване на къщата, в която те живеят, в светлината на техния конкретен случай.
В заключение Съдът постановява, че би било допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията, ако заповедта за премахване на къщата бъде изпълнена без да бъде извършен такъв анализ.
Съдът не установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Решението е подписано с едно особено мнение.
