Marin Yosifov c. Bulgarie(Requête no 5113/11), 13 octobre 2020
Към датата на събитията, описани по-долу, жалбоподателят е кмет на Садово. През декемвври 2009 г. прокуратурата в Пловдив започва досъдебно производство срещу Х за пасивен подкуп по повод искания за заплащане на незаконни комисионни от служители на общината във връзка с възлагането на обществени поръчки. На 30 юни 2010 г. между 9.30 и 13.00 часа полицията извършва претърсвания в канцелариите на общината и изземва известна сума пари, открита в кабинета на жалбоподателя, както и документи, свързани с обществени поръчки, компютър и лаптоп. На претърсването и изземването присъства и самият жалбоподател. Не му е представено разрешение от съдия. Такова допълнително е поискано същия ден. Съдът одобрява извършените действия, като приема, че те действително са били неотложни.
Същият ден жaлбoпoдaтeлят e зaдъpжaн за 24 часа по реда на ЗМВР пoради наличието на дaнни зa извъpшeнo пpecтъплeниe cъc зaпoвeд нa пoлициятa . Cлeд изтичaнe нa този cpoĸ той нe e ocвoбoдeн, а e oтвeдeн пpeд paзcлeдвaщитe opгaни, ĸoитo мy пoвдигaт oбвинeниe по чл. 304б НК и гo зaдъpжaт отнoвo на основание пpoĸypopcĸo пocтaнoвлeниe зa cpoĸ дo 72 чaca. Жaлбoпoдaтeлят ocтaвa в apecтa дo ĸpaя нa посочения cpoĸ бeз дa бъде изпpaвeн пpeд cъд. След преценка на събраните доказателства окръжният прокурор намира, че няма риск жалбоподателят да се укрие или да възпрепятства разследването, поради което той е ocвoбoдeн на 4 юли пoд парична гapaнция в размер на 15 000 лв.
По искане на прокуратурата от 5 юли съдът отстранява жалбоподателя от заеманата от него длъжност с оглед да не попречи на разследването и да не повлияе на своите подчинени.
През септември неговият адвокат депозира две жалбипо повод 72-чacoвoтo пpoĸypopcĸo зaдъpжaнe – пред окръжния съд, основана направо на чл. 5§3 и чл. 5§4 от Конвенцията и пред прокуратурата с правно основание чл. 200 от НПК. Съдът връща депозираната пред него жалба, указвайки, че тя следва да бъде адресирана на осн. чл. 200 НПК до прокуратурата. Прокуратурата оставя без уважение жалбата, намирайки , че задържането е в съответствие със закона.
В резултат на проведения съдебен процес жалбоподателят е признат за виновен и с влязла в сила присъда му е определено наказание от 3,5 години лишаване от свобода, което той изтърпява ефективно и е освободен през 2016 г.
Правителството твърди, че двете задържания са свързани с две самостоятелни обвинения – едното по чл. 282, а другото – по чл. 304б, както и че е било необходимо да се съберат достатъчно доказателства и да бъдат разпитани много свидетели – служители в общината. Но Съдът отбелязва, че дори и двете мерки за задържане формално да са предприети по две самостоятелни производства, те се отнасят за един и същ период от време. Той намира също, че предприетите мерки са имали за цел да бъде държан жалбоподателят за възможно най- дълъг период без да бъде изправен пред съд поради подозрения за извършване на корупционно престъпление. Наред с това, той отбелязва, че към дата на освобождаване на жалбоподателя общинските служители все още не са били разпитани, така че дори и да е било необходимо да се анализират събраните доказателства, които са обосновавали задържането на жалбоподателя за 24 часа, към 26-тия час те са били достатъчни и именно въз основа на тях по-късно прокуратурата е променила мярката му за неотклонение, така че не се е налагало да бъде задържан още 72 часа. Затова тя не е намерила за необходимо да го изправи незабавно пред съд, защото по отношение на него не е имала намерение да иска продължаване на тази мярка. Съдът констатира, че правителството не е представило никакви доказателства, от които да се направи изводът, че задържането на жалбоподателя за такъв период от време е било оправдано и наложително. Затова той установява нарушение на чл.5§ 3.
Наред с това жалбоподателят повдига оплакване и на основата на чл. 5§4, защото към датата на неговото задържане той не е разполагал с ефективно средство да обжалва тази мярка и да бъде незабавно изправен пред съд, тъй като практиката е била твърде противоречива.Съдът констатира, че в НПК не е предвидена изрично възможността да се обжалва тази мярка. Освен това правителството не представя доказателства за извършван съдебен контрол преди 2015 г. върху 72-часовото задържане.Поради наличието на твърде противоречива съдебна практика, Съдът намира, че жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно средство за защита и установява нарушение на чл. 5§4.
Съдът установява и нарушение на чл. 8 във връзка с незаконното извършване на претърсване и изземване от офиса на жалбоподателя.
