На 24 януари се проведе традиционната годишна пресконференция, на която председателят на Европейския съд за правата на човека г-н Гуидо Раймонди направи кратък отчет за дейността на Съда през изминалата 2018 г. Той отбеляза, че практически броят на висящите жалби към 31 декември 2018 г. е почти същият, както и през предходната 2017 г. – 56 350 срещу 56 250. Но през 2017 г. много повече жалби са били обявени за недопустими или заличени (най-вече срещу Турция и Русия), което вероятно е допринесло да намалее като цяло притокът на нови жалби от тези държави.
Независимо от това г-н Раймонди напомни на всички държави за принципа на субсидиарността и че преди всичко те са отговорни и тяхна е основната роля в опазването на правата и свободите на европейските граждани.
Същевременно той отбеляза, че основното предизвикателство, пред което е изправен Съдът, е във връзка със сложни дела или такива, които поставят нови въпроси, защото те не могат да бъдат насочвани към комитет (формация от трима съдии).
По случай традиционната годишна пресконференция бе представен официално и годишният доклад за работата на Съда през 2018 г. Ето какво показва той.
Читири държави създават най-много работа на Европейския съд и над 60% от всички жалби, висящи пред съдебен състав или едноличен съдия(общият им брой е 56 350), са от тези страни. Първото място отново се заема от Русия (11 750 жалби -20,9% от всички). След нея се нареждат Румъния (8 500 жалби – 15,1% от всички), Украйна (7 250 жалби – 12.9% от всички), Турция (7 100 жалби – 16% от всички) и Италия (4050 жалби – 7,2% от всички). Останалите 5 държави, включени в „черната“ десятка, са с почти изравнени позиции в рвамките на 3% – Азербайджан, Армения, Грузия и Сърбия. Последна в тази поредица е Полша с нейните 1300 жалби – 2,3%. Останалите 37 държави „допринасят“ общо с 8 800 жалби, което съставлява едва 15.6 % от жалбите, насочени към съдебен състав.
По същия критерий България се нарежда на 17-то място със своите 514 жалби. Пред нея са държави, като Молдова, Унгария, Гърция, Босна и Херцеговина и Албания.
През 2018 г. Европейският съд е постановил 29 решения по съществото на спора по български жалби, по 27 от които е установил поне едно нарушение на Конвенцията и по две е приел, че оплакавнията са допустими, но неоснователни. Най-много са решенията, по които е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 – 11, следвани от правото на справедлив процес (чл. 6) – 10(по този текст има известно вътрешно класифициране и в общия брой се включват 7 случая на нарушаване на справедливостта на процеся, 3 за неизпълнение на решения(на националните съдилища) и 1 за продължителност на процедурата. По три решения са установени нарушения на правото на неприкосновеност на личния и семейний живот и на свободата на изразяване, по две за нечовешко и унизително третиране и по 6 като второ нарушение е установено и това по чл. 13 – липса на ефективно върешноправно средство за защита.[1]
Не е предмет на настоящата информация анализът на самите решения.
На 25 януари на тържествена церемония в присъствието на повече от 260 видни европейски юристи бе открита новата съдебна година на Европейския съд за правата на човека.
Извън доклада, изнесен от Председателя на Съда – г-н Гуидо Раймонди, на проведения семинар бе дискутирана темата „Засилване авторитета на магистратурата“.[2]
[1] Целият доклад може да бъде намерен тук:
file:///C:/Users/User/Desktop/ESPCH-info/Stats_analysis_2018_FRA.pdf
[2] Работният документ може да бъде намерен тук: https://www.echr.coe.int/Documents/Seminar_background_paper_2019_FRA.pdf
