Petrov v. Bulgaria (Application no. 15197/02) 22 May 2008
През ноември 1990 г. жалбоподателят и негов съучастник, който по онова време е служел в армията, са заловени и им е повдигнато обвинение за кражба на автомобил, като производството се води от военна прокуратура. Малко след това съучастникът на жалбоподателя бяга от ареста и макар да е обявен за общодържавно издирване, не е открит, поради което производството е спряно.
Срещу жалбоподателя и другото лице са образувани досъдебни производства и за други извършени от тях престъпления в различни градове на страната, които са спряни, тъй като до 2001 г. лицето все още не е издирено. През 2001 г. производствата са разделени за всеки един от съучастниците. Две от тях са прекратени от съответните съдилища поради настъпилата абсолютна давност, а по отделни производства са постановени осъдителни присъди.
Жалбоподателят твърди, че между 1990 и 2002 г. властите не са положили никакви усилия за придвижване на наказателните дела срещу него. Срокът от дванадесет години за извършването на предварително разследване е бил очевидно прекомерен, особено като се има предвид простото естество на обвиненията. Тази продължителност не може да бъде обяснена с отсъствието на неговия съобвиняем, тъй като производството срещу двамата би могло да бъде разделено. Съдът взема предвид периода след 7 септември 1992 г., когато конвенцията влиза в сила за България.
Съдът намира, че делото е с фактическа сложност, тъй като се отнася до множество престъпления, извършени на различни места. Въпреки това, не изглежда, че характерът на делото е основната причина за забавянето в разследването. Нито пък жалбоподателят е допринесъл по някакъв начин за протакането на производството. То е резултат главно от неспособността на властите да проследят и да призоват обвинения заедно с него г-н С. В. Съдът изказва определени съмнения дали властите са положили сериозни усилия в тази посока /да издирят укрилия се съучастник/. Но дори да се приеме, че те са положили такива, липсата на другия обвиняем не може да оправдае срока на бездействие, като този в конкретния случай, при който не са извършени почти никакви следствени действия за период от около девет години, особено след като, с оглед на забавянето, властите биха могли да предвидят разделянето на делата срещу жалбоподателя и г-н С. В.Поради това е установено нарушение на чл. 6§1.
Съдът установява нарушение и на чл. 8 по повод нарушаване правото на неприкосновеност на кореспонденцията на жалбоподателя с адвокат. Той намира наред с това че е допуснато нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 8 по повод наложената забрана на жалбоподателя да провежда телефонни разговори с жената, от която има дете, защото нямали официално регистриран брак.
