Petyo Petkov c. Bulgarie (requête n°32130/03), 7 janvier 2010
На 17 декември 2001 г., близо до сградата на РДНСК в гр. София, неизвестно лице залива с киселина лицето на зам. директорката на РДНСК. На 15 януари 2002 г. жалбоподателят е задържан от полицията, а малко по-късно му е предявено обвинение за нанесена телесна повреда на г-жа Г. Разпитан за събитията от 17 декември 2001 г., той обяснява, че като таксиметров шофьор в същия ден е превозвал клиенти със своя автомобил далече от мястото на инцидента.
Съдът отбелязва, че до деня на оправдаването си жалбоподателят е бил задържан по подозрения за извършване на престъпно деяние, т.е. че неговото задържане попада в приложното поле на член 5 § 1 (c) от Конвенцията. Софийският районен съд е постановил оправдателна присъда и незабавно освобождаване на 19 юни 2003 г. в 16:00 часа. Жалбоподателят обаче е бил освободен едва на следващия ден след обяд около 16.00 часа.
Съдът приема, че изпълнението на въпросното решение неизбежно предполага извършване на определен брой формалности: транспортиране на жалбоподателя до мястото на задържане, определен брой проверки и т.н. При все това правителството има задължението да представи подробна почасова справка за всички релевантни действия, което са се случили в промеждутъка от време между решението за пускане на свобода и реалното освобождаване на задържания.
Съдът установява нарушение на чл. 5§1 поради незаконното задържане на жалбоподателя и заплащането на паричната гаранция в периода 19.06.2003 -16.00 ч. – до следобеда на 20.06.2003 г.
Жалбоподателят се оплаква също от продължителността на задържането му. Той се позовава на член 5 § 3 от Конвенцията.
След като отбелязва, че жалбоподателят не е оспорил наличието на основателни причини да бъде заподозрян в извършване на престъпно деяние Съдът анализира дали изложените от съдебните органи аргументи са „относими и достатъчни” за продължаване на задържането на жалбоподателя. Той отбелязва, че решенията за отказ от освобождаване, които са взети между 19 януари и 7 октомври 2002 г., не са лишени от основание: като аргументи са посочени както тежестта на обвиненията срещу жалбоподателя, така и предишната му присъда и неговото агресивно поведение, което свидетелства, че е съществувала опасност от извършване на нови престъпни деяния
За сметка на това, решението на съдия-докладчика от 29 януари 2003 г. и това на районния съд от 29 април 2003 г. са мотивирани само с тежестта на висящите обвинения срещу жалбоподателя. (Ječius c. Lituanie, no 34578/97, § 94, CEDH 2000‑IX ; Ilijkov c. Bulgarie, no 33977/96, § 81, 26 juillet 2001) Затова съдът достига до извода, че от гледна точка на член 5 § 3 българските съдилища не са изложили „относими и достатъчни” аргументи за задържане на жалбоподателя през целия оспорван период, и че задържането на жалбоподателя в продължение на година и пет месеца не е било оправдано от гледна точка на член 5 § 3.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, на чл. 13 във вр. с чл. 3, на чл. 6§2 и на чл. 1 от Протокол 1.
