Petyo Petkov c. Bulgarie (requête n°32130/03) 7 janvier 2010
На 17 декември 2001 г. близо до сградата на РДНСК в гр. София неизвестно лице залива с киселина лицето на зам. директорката на РДНСК. На 15 януари 2002 г. жалбоподателят е задържан от полицията, а малко по-късно му е предявено обвинение за нанесена телесна повреда на г-жа Г. Разпитан за събитията от 17 декември 2001 г., той обяснява, че като таксиметров шофьор в същия ден е превозвал клиенти със своя автомобил далече от мястото на инцидента.
Считано от 9 май 2002 г., с постановление на районната прокуратура, жалбоподателят бил задължен да носи качулка с две дупки за очите всеки път, когато напускал килията си. По негови думи, мярката била прилагана при конвоирането му извън мястото на задържане, за явяване пред съда и по време на заседанията на районния съд, както и, многократно, когато просто отивал на свиждане със своите близки или защитници. Много фотоси са публикувани в пресата.
През януари и април 2003 г. жалбоподателят депозира жалби по този повод пред Висшия съдебен съвет и Главната прокуратура, но не получава никакъв отговор. На заседание на СРС от 20 май 2003 г. неговият адвокат отново повдига този въпрос, изтъквайки, че оспорваната мярка не е предвидена в българското законодателство. Прокурорът отправя искане към съда да разреши продължаване на мярката, тъй като: имало свидетел, разпознал жалбоподателя като извършител на сходно деяние в рамките на друго наказателно преследване; разследващите органи издирвали още свидетели и прикриването на лицето се налагало, за да не се навреди на евентуални очни ставки.
Софийският районен съд уважава аргументите на прокурора относно упоменатото висящо производство, но преценява, че въпросната мярка е прилагана вече доста време и я оставя в сила до края на следващото заседание, насрочено за 22 май 2003 г. Въпреки това съпровождащите полицаи продължават да слагат качулка на жалбоподателя извън заседателната зала много след тази дата – до 18 юни 2003 г.
Жалбоподателят посочва, че е бил принуден да прикрива лицето си с качулка, когато е напускал килията си, за да се срещне със своите близки и адвокати, за да бъде отведен до районния съд, както и по време на съдебните заседания. Той заявява, че тази принуда му е причинила значителни душевни страдания и е проява на „унизително отношение”.
Според Съда, основният въпрос, който се поставя в настоящия случай, е да се проучат всички конкретни обстоятелства, за да се установи дали принудата за носене на качулка е предизвикала психологически ефект, превишаващ прага на суровост, свързан с приложението на член 3. Като взема предвид продължителността на периода, в който ожалбоподателят е бил принуден да носи качулка – повече от 13 месеца, Съдът счита, че подобна мярка, засягаща физическата идентичност и наложена за толкова дълъг период от време, неминуемо е засегнала жалбоподателя дълбоко. Съдът отбелязва, че към момента на разглежданите събития не е съществувала вътрешноправна разпоредба, която изрично да позволява на органите на наказателното преследване да изискват от жалбоподателя да прикрива лицето си с качулка. От друга страна, тъй като жалбоподателят е бил информиран за липсата на такива законови норми, тъй като неговият адвокат и в съдебно заседание е поискал отмяна на мярката, Съдът е на мнение, че това обстоятелство е породило чувство за своеволно отношение от страна на съответните органи. Той приема обясненията на Правителството, че необходимостта от запазване анонимността на жалбоподателя е оправдавала слагането на качулка на публични места, най-вече при довеждането му до залата на съответното съдебно заседание. Но въпросната мярка е била прилагана и по време на самите заседания на районния съд, както и при отвеждане на жалбоподателя до помещенията за свиждане. Съдът не е убеден, че поставянето на качулката е било обосновано в тези случаи. Той не вижда никаква причина жалбоподателят да бъде „закачулван” в пределите на мястото за задържане, докато отива да се срещне със своите близки и/или защитници. От друга страна, Съдът посочва, че при разглеждане на делото пред съдилищата желаната анонимност на жалбоподателя е могла да се осигури чрез провеждане на заседанията при закрити врата и/или чрез въвеждане на определени мерки за регулиране използването на камери или фотоапарати. Съдът взема под внимание и факта, че въпреки определението на районния съд от 22 май за отмяна на тази мярка, жалбоподателят е продължил да бъде с качулка още почти месец след това.
Предвид този наказателен характер на оспорваната мярка, Съдът счита, че задължението да носи качулка е предизвикало у жалбоподателя тревожност, безпомощност и малоценност, така че да се чувства унизен и принизен в собствените си очи. След като изследва продължителния период и начина на изпълнение, липсата на правно основание за оспорваната мярка и нейния самоволен характер, както и съществуването на наказателен аспект, Съдът преценява, че психологическите въздействия на оспорваната мярка са надхвърлили изискуемия за приложимост на член 3 праг на суровост и жалбоподателят действително е бил третиран по унизителен начин. Поради това е установено нарушение на член 3 от Конвенцията.
Съдът установява наред с това и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита. Той установява нарушения и на чл. 5§1с, чл. 5§3, чл. 6§2 и чл. 1 от Протокол 1.
