Petyo Petkov c. Bulgarie (requête n°32130/03), 7 janvier 2010
На 17 декември 2001 г. близо до сградата на РДНСК в гр. София неизвестно лице залива с киселина лицето на зам. директорката на РДНСК. На 15 януари 2002 г. жалбоподателят е задържан от полицията, а малко по-късно му е предявено обвинение за нанесена телесна повреда на г-жа Г. Разпитан за събитията от 17 декември 2001 г., той обяснява, че като таксиметров шофьор в същия ден е превозвал клиенти със своя автомобил далече от мястото на инцидента.
На 15 януари 2003 г. Софийската районна прокуратура внася в районния съд обвинителен акт срещу жалбоподателя за нападение над г-жа Г. чрез заливане на лицето й със сярна киселина.
С решение от 19 юни 2003 г. Софийският районен съд оправдава г-н Петков, преценявайки, че събраните доказателства не са достатъчни, за да покажат по безспорен начин, че той действително е извършител на деянието. Процесът на жалбоподателя е широко отразен в средствата за масово осведомяване. На пресконференция от 11 септември 2003 г. прокурор K., който оглавява Софийската районна прокуратура, заявява, че никой съдия не може да го убеди, че въпросното лице не е виновно за покушението над г-жа Г. Това изявление е публикувано в пресата.
За да оцени какво е било въздействието на тези думи върху общественото мнение, Съдът счита за необходимо да вземе предвид не само тяхното същностно значение, но и етапа, на който се е намирало наказателното производство към момента на пресконференцията, медийното отразяване на процеса и служебните отговорности на прокурор К.
Той посочва, че несъмнено, използваните думи имат донякъде двуяко значение: прокурор К. не отрича, че именно съдията трябва в крайна сметка да определи дали жалбоподателят е виновен, или не по обвиненията срещу него. Съдът обаче отбелязва, че изявлението, предмет на този спор, е било направено на пресконференция, проведена сравнително скоро след оправдаването на жалбоподателя от първоинстанционния съд, докато делото е било висящо пред Софийски градски съд, поради обжалване от страна на прокуратурата . Нещо повече, прокурор К. е оглавявал Софийската районна прокуратура. В този контекст е било лесно двусмислените думи на прокурора да бъдат възприети от широката общественост като официална позиция на ръководената от него институция. Затова той намира, че е допуснато нарушение на чл. 6§2.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, на чл. 13 във вр. с чл. 3, на чл. 5§1с, на чл. 5§3 и на чл. 1 от Протокол 1.
