До този извод достига Европейският съд по правата на човека в своето решение по делото National Movement Ekoglasnost v. Bulgaria(Application no. 31678/17), постановено на 15 декември 2020 г. Съдът е длъжен да обоснове в мотивите си какви са основанията за присъждане на определения размер, а не просто да се позове общо на фактическа и правна сложност на казуса. В случая проблемът не е в законодателството, а в прилогането му от страна на националните съдилища.
Фактите по случая
По повод направено инвестиционно предложение за удължаване експлоатационния живнот на блокове 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй и отправено искане до министъра на опазване на околната среда последният взема решение през юли 2014 г., че не се налага да бъде извършена оценка за въздействието върху околната среда. Това негово решение е оспорено пред Върховния административен съд през август с.г. от една неправителствена организация – „Коалиция за устойчиво развитие“/КУС/. През февруари 2015 г. сдружението жалбоподател прави искане да бъде конституирано като заинтересована страна. На 18 март 2015 г. искането е обявено за недопустимо, тъй като е прието, че решението на министъра представлява индивидуален административен акт (а не общ), поради което в производството по оспорването му не могат да се констуират заинтересовани страни. Вместо това съдът посочва, че на осн. т.24 и 25 от ДР на Закона за опазване на околната среда сдружението може да се разглежда като „ засегната общественост“ и то има право да депозира жалба в 14-дневен срок от публикуването на това решение. Доколкото то е било публикувано на официалната страница на МОСВ на 25 юли 2014 г., към датата на подаване на жалбата срокът е бил изтекъл. Това решение не е обжалвано от сдружението жалбоподател.
В образуваното пред ВАС административно дело по повод жалбата на КУС с решение от 28.10.2015 г. жалбата срещу решението на министъра да не възлага ОВОС е отхвърлена. Коалицията е осъдена да заплати 300 лв юрисксонсултско възнаграждение на МОСВ и 30 000 лв за адвокатско възнаграждение на представляващия АЕЦ „Козлодуй“ адвокат.
Сдружението жалбоподател и КУС депозират касацицонна жалба срещу решението на тричленния състав. На 17.03.2016 г. петчленен състав на ВАС намира жалбата на сдружението-ожалбоподател за недопустима, тъй като то не е участвало в административното производство, не е депозирало самостоятелна жалба срещу решението на министъра, не е взело участие в първоинстанционното производство и не е оспорило определението от 18.03.2015 г. (с което искането за конституиране на сдружението като заинтересовна страна е отхвърлелно).
По съществото на спора петчленният състав на ВАС потвърждава решението на тричленния състав относно законосъобразността на решението на министъра.
С решението Коалицията е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение от 300 лв на МОСВ и 18 000 лв на АЕЦ „Козлодуй за адвокатски хонорар.
През 2016 г. сдружението жалбоподател депозира молба за отмяна на решението на петчленния състав на ВАС на осн. чл. 239,ал. 5 от АПК, като изтъква, че правото му на справедлив процес е било нарушено поради отказа на ВАС да допусне обжалването на решението.
На 29 септември 2016 г. ВАС провежда заседание, в което изслуша страните, без да събира нови доказателства. В хода съдебните прения освен изложените аргументи по съществото на спора адвокатът на сдружението жалбоподател прави възражения срещу прекомерността на претендирания хонорар за адвокатско възнаграждение, подчертавайки, чепредметът на производството се отнася до правото на гражданите на чиста и здравословна околна среда, а не до цената на реакторите на атомната електроцентрала. По този начин уважаването на искането за разноски в главното производство представлява пряко нарушение на член 6 от Конвенцията.
С решение от 24 октомври 2016 г. седемчлнният съдийски състав отхвърля молбата за отмяна и осъжда дружеството жалбоподател да заплати 12 000 лв. от претендираната от АЕЦ „Козлодуй“ сума от 24 000 лв. като хонорар за представляващия го адвокат.
В последвалите две нови отделни производства, депозирани от други неправителствени организации Коалицията за устойчиво развитие също участва (с мотива, че са се появили новооткрити доказателства, които могат значително да променят изхода на делото). Тези молби са оставени без уважение. По първото производство седемчленният съдийски състав на вАС с решение от 14.07.2017 г. осъжда молителите да заплатят 5 000 лв адвокатско възнаграждение на АЕЦ „Козлодуй“ (вместо претендираните 24 000 лв.). Във второто производство с решение от 18.12.2017 г. на атомната централа е присъдено възнаграждение за адвокат в размер от 2000 в (вместо претендираните 21 000).
През декември 2016 г. е образувано изпълнително дело срещу сдружението жалбоподател. Принудително е събрана сумата от 34 лв, но насроченият опис на имущество не е осъществен, тъй като сдрежунието не е намерено на посочения адрес. Към момента на решаване на деото пред ЕСПЧ изпълнителното производство все още е висящо.
Преценката на Съда
Пред Европейския съд е повдигнато оплакване от страна на Националното сдружение „Екогласност“ за нарушаване на правото му на мирно ползване на собствеността чрез осъждането му да заплати на АЕЦ „Козлодуй“ прекомерно голяма сума за адвокатско възнаграждение.
Съдът преценява, че ще разгледа оплакването в светлината на общото правило на чл. 1 от Протокол 1. Той извършва своя анализ въз основа на няколко критерия :
а) дали е имало намеса;
б) законна ли е била намесата;
в) ако е била законна, дали тя е била пропорционална.
На първите два въпроса е даден положителен отговор – т.е. безспорно е имало намеса в правото на собственост на сдружението-жалбоподател, която е била законна, тъй като се основава на принципа, че загубилата страна в един съдебен спор поема разноските на другата страна („губещият плаща“) и това е своеобразна гаранция срещу злоупотребата с права и неоправданото сезиране на съда. Самата асоциация също не оспорва, че присъждането на адвокатското възнаграждение има правно основание в националното законодателство, но тя твърди, че то не е достатъчно гъвкаво.
Анализът на пропорционалността на намесата е свързан с преценката доколко е постигнат справедлив баланс между изискванията на общия интерес на общността и изискването за защита на основните права на индивида (Beyeler v. Italy [GC], no. 33203/96, § 107, ECHR 2000-I; Hoare v. the United Kingdom (dec.), no. 16261/08, § 60, 12 April 2011; Cindrić and Bešlić v. Croatia, no. 72152/13,§98, 6 September 2016).
Съдът отбелязва, че в настоящия случай сдружението жалбоподател не само оспорва начина, по който ВАС е определил размера на присъдените разноски, като твърди, че той е несправедлив и необоснован, но също така не е съгласно с правителството, че приложимата правна рамката предоставя достатъчна гъвкавост на националните съдилища по отношение на разпорежданията за разноски.
В тази връзка Съдът отново напомня, че не е негова задача да преразглежда съответното законодателство абстрактно, а по-скоро да изърши преценка доколкото жалбоподателите възразяват срещу неговите последици върху техните права на собственост (вж. The Holy Monasteries v. Greece, 9 December 1994, § 55, Series A no. 301‑A; Scordino v. Italy (no. 1) [GC], no. 36813/97, § 100, ECHR 2006‑V; and Kostov and Others v. Bulgaria, nos. 66581/12 and 25054/15, §§ 77 and 86, 14 May 202078). От тази гледна точка Съдът отбелязва, че разходите по административни спорове в България се регулират в съответствие с правилото „губещият плаща“ или принципа „разходите следват събитието“ . Съгласно този принцип загубилата делото страна в производството трябва да заплати разноските на успешната страна. Това правило се уравновесява от две предпазни мерки, заложени в българското законодателство. От една страна, член 78,ал. 5 от ГПК дава право на загубилата страна да възрази срещу размера на адвокатските възнаграждения на основание, че те са били прекомерни. След това компетентният съд трябва да прецени сумата в светлината на действителната правна и фактическа сложност на делото. Ако уважи възражението, съдът може да намали присъждането на разноските, но не може да разпореди сума, по-ниска от минималната сума, предвидена в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. От друга страна, въпреки че Законът за адвокатурата съдържа принципа на свобода на договаряне, той също така изисква възнаграждението за адвокатския труд да бъде справедливо и обосновано. В свое решение от № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5‑членен с-в на ВАС тълкува тази разпоредба в смисъл, че, за да бъдат справедливи и обосновани минималните адвокатски хонорари, те трябва да се основават на два обективни критерия: (i) обема и сложността на работата, извършена от адвоката, и (ii) стойността на лихвите, включени в делото (вж. параграф 53 по-горе). Това решение е постановено след приключването на съдебните производства с участие на сдружението жалбоподател, но неговите принципни положения са възприети в по-новата практика на ВАС.( цитирана в § 53-54 на решението на Съда)
Връщайки се към конкретния случай, Съдът констатира, че при определянето размера на дължимото адвокатско възнаграждение, ВАС е взел под внимание Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения без да аргументира начина, по който е изчислил разходите в полза на АЕЦ „Козлодуй“ и защо е присъдил половината от претендираната сума. Европейският съд обръща внимание и на факта, че законноустановеният минимум по наредбата е бил 500 лв, а в случая е присъдена 24 пъти по-голяма сума. ВАС не е аргументи за своята оценка на сложността на производството за отмяна на влялото в сила решение. В този контекст Съдът отбелязва, че производството е образувано от сдружението-жалбоподател на основание, че се твърди, че е нарушено правото му на участие в касационното производство. Този правен въпрос е от процесуален характер и според ЕСПЧ не изглежда да е особено сложен, а освен това до известна степен вече е бил разгледан от ВАС в главното производство. Европейският съд отбелязва наред с това, че ВАС не е обосновал метода за изчисляване на хонорарите на адвокатите и следователно на тяхната разумност в конкретния случай, още повече, че производството не включва събиране на нови доказателства и ВАС е провел само едно съдебно заседание. Освен това, в двете последвали производства за отмяна ,образувани от друга неправителствена организация, ВАС е присъдил много по-ниски суми за адвокатски хонорар на АЕЦ „Козлодуй“ – 5000 лв. и 2000 лв.
Съдът признава, че на държавите трябва да бъде предоставена широка свобода на преценка при регулиране на техните системи за разпределение на разходите в съдебното производство, още повече , че българското законодателство предвижда механизъм, позволяващ преценката на пропорционалност на съдебните разноски. В случая обаче ВАС е приложил тези правила без да отчита достатъчно конкретните обстоятелства по делото на сдружението-жалбоподател и особено факта, че размерът на присъдените разноски е бил значителен в светлината на сложността на процедурата по отмяна и обема на извършената правна работа. Ето защо решението в частта за разноските, дължими за една инстанция, не изглежда разумно. Присъждайки такава сума за адвокатски хонорар на противната страна без да се предоставят достатъчни и релевантни причини, за да се гарантира, че той е действително справедлив и оправдан, както се изисква от националното законодателство, ВАС не е успял да балансира правилно различните заложени интереси. Поради това Европейският съд достига до извода, че асоциацията жалбоподател е понесла индивидуална и прекомерна тежест, която е нарушила необходимия справедлив баланс между общия интерес на обществото и основните права на индивида.
