Raza v. Bulgaria (Application no. 31465/08), 11 february 2010
Жалбоподателят е пакистански гражданин, се заселва в България през 1998 г., а през 2003 г. сключва брак с българска гражданка – втората жалбоподателка и получава статут на временно пребиваващ. Научава български език и започва дребен бизнес с електронни устройства. От момента на пристигането си тук той не е напускал страната и срещу него не е било повдигано обвинение в извършването на никакво престъпление.
На 06.12.2005 г. е издадена заповед за експулсирането на жалбоподателя, в която е разпоредена и забрана да влиза и пребивава на територията на Република България в продължение на 10 години с оглед на мотивите, посочени в Предложение №. M- 2922/24.11.2005 и на факта, че присъствието му в страната, представлява „сериозна заплаха за националната сигурност”. На 30 декември 2005 г. Директорът на Дирекция „Миграция“ в МВР издава заповед жалбоподателят да бъде настанен в ДВНЧ до изпълнението на заповедта за експулсирането му. В нея е посочено, че тя подлежи на съдебен контрол. Същия ден жалбоподателят е задържан. Заповедта е обжалвана пред СГС, който със свое решение от 22.05.2007 г. я отменя, като намира, че е неоправдано толкова продължително задържане на лицето. След жалба ВАС обезсилва решението, намирайки, че тази заповед не е самостоятелен административен акт, тъй като тя е част от процедурата по експулсиране.
Жалбоподателите обжалват отказа от 28-ми декември 2007 г. , с който е отхвърлена поредната молбата за освобождаване на г-н Раза. На 7 май 2008 г. Софийският административен съд обявява жалбата на г-жа Раза за недопустима, тъй като тя не е пряко засегната от въпросната заповед, но намира жалбата на г-н Раза за допустима и основателна. Съдът отбелязва, че имиграционните власти са изпратили до Консулския отдел на Министерството на външните работи три писма с молба за съдействие в процеса на снабдяване на г-н Раза с документ за пътуване, на които не е получен отговор. По-нататък Съдът заявява, че предвид трудностите при осъществяване на експулсирането, властите би трябвало отново да преценят дали задържането на г-н Раза продължава да бъде оправдано или не. Той достига до извода, че след като задържането надвишава шест месеца, то представлява произволно лишаване от свобода, и е в нарушение на Член 5 § 1 (е) от Конвенцията. Решението на АССГ е обжалвано от Директора на Национална служба «Полиция», но ВАС прекратява производството, тъй като констатира, че пред АССГ страните са били имиграционните власти и жалбоподателят, а жалбата е депозирана от трето лице, което няма правен интерес. Междувременно жалбоподателят е освободен. В кореспонденцията си със Съда жалбоподателите информират, че не са в състояние да представят копие от решението на ВАС, тъй като цялата информация по делото е класифицирана.
Жалбоподателите повдигат оплакване, че заповедта за експулсиране на г-н Раза представлява неоправдано вмешателство в тяхното право на зачитане на семейния им живот. Съдът отбелязва, че не е спорен фактът, че по времето, когато властите са наредили неговото експулсиране, г-н Раза е имал действителен семеен живот в България. Поради това изпълнението на заповед за неговото експулсиране представлява намеса на държавните власти в правото на жалбоподателите на зачитане на семейния им живот, както е гарантирано от чл. 8, § 1. Ето защо Съдът подлага на анализ дали тя е „в съответствие със закона“, преследва ли легитимна цел или цели, описани в § 2, и дали е „необходима в едно демократично общество“ за постигането на тези цели.
Съдът констатира, че въпреки че е бил в състояние да обжалва заповедта за експулсиране, първият жалбоподател не е разполагал с минимално ниво на защита срещу произвол. Той достига до това заключение по две основни съображения. Първо, съдилищата са позволили на изпълнителната власт да разпростре разбирането за национална сигурност извън границите на естествения му обхват. На второ място, съдилищата не са проучили въпроса дали изпълнителната власт е в състояние да докаже наличието на конкретни факти, на които се основава тяхната преценка, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност, а вместо това са основали своите решения единствено на непотвърдени твърдения на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на това Съдът приема, че намесата в семейния живот на жалбоподателите не е „в съответствие със закона“, позовавайки се на сходността на настоящия случай с този на C.G. and Others v. Bulgaria (№ 1365/07, § § 42 47 и 49, 24-ти април 2008 година). Тъй като жалбоподателите не са в състояние да представят съдебното решение на ВАС, за да се установи дали националните съдилища са проучили внимателно всички факти и на какво се е основавало тяхното решение, ЕСПЧ е отправил такова искане към Правителството, което обаче не представя никакви документи. При тази ситуация Съдът, позовавайки се на чл. 44В § 1 от своя правилник, счита, че може да бъдат направени изводи от поведението на правителството в това отношение. Той отбелязва, че пълното скриване от обществото на цялостно съдебно решение по такова производство не може да се счита за оправдано. Публичността на съдебните решения има за цел да осигури контрол над съдебната власт от страна на обществото и представлява основен вид защита срещу съдебен произвол. Всъщност, дори и в дела, безспорно засягащи националната сигурност, като например тези, свързани с терористични дейности, държавните органи в страни, които вече са пострадали и в момента също са изложени на риск от терористични атаки, предпочитат да пазят в тайна само онези части от своите решения, чието разкриване би застрашило националната сигурност или безопасността на другите. Съдът намира, че оплакването за нарушаване правото на семеен живот на жалбоподателя е допустимо и в случай, че г-н Раза бъде експулсиран, ще бъде допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Във връзка с установеното нарушение на чл. 8 той констатира, че липсва и ефективно вътрешноправно средство за защита, поради което намира и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 8.
Съдът установява наред с това и нарушения на чл. 5§1(f) и чл. 5§4.
