Shehova v. Bulgaria (Application no. 68185/11), 18 January 2018
/Решение на Комитет/
С две окончателни съдебни решения от 28 февруари 2005 г. и 8 май 2006 г. Върховният касационен съд присъжда на жалбоподателката парични обезщетения за нарушение на договор за строителни работи, които тя е извършила, на стойност 52 784 лв. за главницата, и 17 685 лв. лихви за забава, както и 5 433 лв разноски (обща сума 75 902,93 лв., еквивалентна на 38 000 евро). Ответникът е Националният център за отдих, рехабилитация и спорт – държавен орган на Министерството на образованието и науката, изпълняващ определени функции, делегирани му от министерството. Със заповед от 25 май 2005 г. министърът на образованието закрива Центъра и разпорежда останалата му собственост да се управлява от Министерството на образованието. След това Министерството създава държавно акционерно дружество с част от имуществото на Центъра, включително недвижимото имущество, в което жалбоподателката е извършила строителните работи. На 13 май 2005 г. и на 15 март 2007 г. на жалбоподателката са издадени два изпълнителни листа за сумите, присъдени в окончателните решения от 2005 г. и 2006 г. На 6 февруари 2008 г. тя ги представя на Министерството на образованието.
С писмо то отговаря, че нито министерството, нито държавното акционерно дружество са правоприемници на Центъра и че претендираната сума не е дължима от тях.
През октомври 2009 г. жалбоподателката депозира повторна молба, на която отговорът е, че не може да бъде поискано плащане от държавното акционерно дружество, тъй като то е юридическо лице, отделно от министерството. Поредното писмо с подобно съдържание е от 23 септември 2010 г. Жалбоподателката сезира Върховния административен съд по повод отказа на министъра, но жалбата й е обявена за недопустима. До настоящия момент няма промяна в обстоятелствата.
Европейският съд припомня, че изпълнението на влезло в сила решение на който и да е съд се разглежда като неразделна част от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвеницята и необоснованото голямо забавяне може да доведе до нарушаване на Конвенцията.
„Задължение на държавата е да гарантира, че окончателните решения срещу нейните органи, или юридически лица, или дружества, притежавани или контролирани от нея, се изпълняват без необосновано голямо забавяне (Yuriy Nikolayevich Ivanov v. Ukraine, no. 40450/04, § 51, 15 October 2009).“ Съдът се позовава на предходни свои решения, че процедурата по ликвидация срещу държавен орган не може да освободи държавата от нейната отговорност да изпълни окончателно решение. Ако се приеме обратното, то това би предоставило възможност на държавата да се възползва, за да избегне изплащането на дълговете на своите органи, особено като се има предвид, че променящите се потребности принуждават държавата да извършва чести промени в организационната си структура, включително чрез създаване на нови органи и ликвидация на старите (вж. Kuksa v. Russia, no. 35259/04, § 26, 15 June 2006; and Nikitina v. Russia, no. 47486/07, § 19, 15 July 2010)
По отношение на настоящия случай Съдът отбелязва, че двете окончателни решения от 2005 и 2006 г. в полза на жалбоподателката са останали неизпълнени, а правителството не е предоставило никакво ообяснение за това. Той припомня, че вече е установил, включително в контекста на висящите пред него български дела, че продължителното неспазване от страна на държавните органи на окончателно съдебно решение, съгласно което те дължат заплащане на определени парични суми, е нарушило както член 6 § 1, така и член 1, от Протокол № 1 (вж. Mancheva, no. 39609/98, 30 September 2004 §§ 61-62 and §§ 66–68; Sirmanov v. Bulgaria, no. 67353/01, §§ 33‑34 and §§ 38–39, 10 May 2007; and Pashov and Others v. Bulgaria, no. 20875/07, §§ 59–63, 5 February 2013).). Поради това Съдът намира, че в настоящия случай, като не са изпълнили в продължение на години влязлото в сила решение в полза на жалбоподателката, националните власти са й попречили да получи сума, която тя е имала легитимното очакване, че й е дължима, и са лишили разпоредбата на член 6, § 1 от целия й полезен ефект.
Затова Съдът достига до извода, че е налице нарушение не само на член 6 § 1, но и на член 1 от Протокол № 1.
