Slavcho Kostov v. Bulgaria (Application no. 28674/03), 27 November 2008
Между 16 септември и 12 октомври 1995 жалбоподателят е задържан в ареста на Сливенска окръжна следствена служба по обвинение в убийство. Той претендира, че в този арест: a) е било пренаселено, като той е бил настанен в килия с други петима задържани; б) кислородът в килията е бил недостатъчен; в) е нямало адекватни хигиенични условия, тъй като не е имал достъп до тоалетна и всичките шестима задържани е трябвало да пият от един и същи съд за вода; г) е нямало достатъчна храна; д) не е била осигурена възможност за посещения от приятели или роднини и е) е нямало достъп до вестници и други медии.
На неуточнена дата през 1999 г. жалбоподателят завежда граждански иск за вреди срещу Главна прокуратура по член 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. Сливенският окръжен съд уважава иска на жалбоподателя частично и му присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв, но го осъжда да заплати разноски върху отхвърлената част от иска на стойност 1800 лв. Бургаският апелативен съд намалява присъдената сума като обезщтение на 3 000 лв. Върховният касационен съд оставя в сила това решение.
Съдът при преценката на оплакването се позовава на доклада на Комитета против изтезанията от 2006 г., в който има относими констатации и за сливенския арест. Той приема, че в производството по член 2 от ЗОДОВ вътрешните съдилища признават по същество, че жалбоподателят е държан в ареста на Сливенската окръжна следствена служба при условия на задържане, неотговарящи на член 3 от Конвенцията. Той обаче отбелязва, че искът на жалбоподателя е бил предявен за това, че срещу него е повдигнато обвинение в съучастие и подбудителство на друго лице към извършването на убийство, за това, че е бил задържан в предварителен арест и за това, че впоследствие задържането е било заменено със забрана да напуска мястото, където пребивава, без разрешение от прокуратурата. В допълнение към това, жалбоподателят е осъден плати съдебни такси в размер на 1 880 лв. (964 евро) върху отхвърлената част от неговия иск.хСъдът посочва, че не е ясно каква част от присъдената на жалбоподателя сума е относима към лошите условия в следствения арест при условия, които са считани от националните съдилища за „изключително тежки“ . Във всеки случай, тя не може да надхвърля тази сума или тези 1 120 лв., които ефективно са останали за жалбоподателя след заплащането на съдебните такси в размер на 1 880 лв. Ето защо той намира, че е налице нарушение на член 3 от Конвенцията при задържането на жалбоподателят в ареста на Сливенската окръжна следствена служба.
Съдът установява, че в настоящия случай производството по ЗОДОВ е лишено от своята ефективност в резултат от това, че на жалбоподателя е била присъдена количествено неопределима сума като обезщетение за нарушението на неговото право по член 3 от Конвенцията, което впоследствие е било обезсмислено с изискването за плащане на съдебни такси в размер на 1 880 лв. (964 евро).
Поради това е установено нарушение на член 13 във връзка с член 3 от Конвенцията.
