На 30 август 2022 г. Европейският съд в Страсбург постанови решението си по две жалби на Korporativna Targovska Banka AD v. Bulgaria (Applications nos. 46564/15 and 68140/16), депозирани от четирима нейни бивши изпълнителни директори. С него той установи две нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 и нарушение на правото на мирно ползване на собствеността. Това решение е квалифицирано във второ ниво по значимост.
Фактите по казуса
На 20 юни 2014 г. ръководството на Корпоративна търговска банка уведомява БНБ, че не е в състояние да обслужва клиентите си, защото е изчерпана ликвидността й. То преустановява всички плащания и отправя искане да бъдат предприети съответните мерки. На следващия ден БНБ поставя банката под особен надзор за три месеца, спира плащанията на всички задължения на банката за този срок,забранява банката да извършва всякакви транзакции, и освобождава всички членове на Управителния и Надзорни съвет са освободени и назначава извънредни синдици.
БНБ възлага извършването на одит от определени от нея три одиторски компании. На 16 септември БНБ удължава срока на специалните мерки с още два месеца.
На 6 ноември 2014 г. БНБ решава да отнеме лиценза на КТБ и да сезира компетентния съд за обявяването й в неплатежоспособност и ликвидация, тъй като извършените одити показват отрицателни стойности на собствения й капитал, оценен от Регламента за капиталовите изисквания (ЕС) № 575/2013.
Както решението за отнемане на лиценза, така и искането за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяване на дейността й са обжалвани съответно пред Върховния администартивен съд и пред гражданските съдилища както от акционери на банката, така и от нейните бивши изпълнителни директори. Производствата пред Върховния административен съд са прекратени поради това, че страни по тях могат да бъдат само КТБ и БНБ и никой друг нямал правен интерес. В тях КТБ е представлявана от извънредни синдици, които са определени от БНБ. Исканията за назначаване на особен представител, който да бъде независим и да защитава интересите на банката, не са уважени.
В процедурата за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяване на дейността й са допуснати само основните акционери, но като трети заинтересовани лица. Тяхното искане за назначаване на особен представител не е уважено. Бившите изпълнителни директори не са допуснати до процеса, а банката е представлявана от временните синдици, определени от съда, които обаче са зависими от БНБ.
Оплакванията
Жалбоподателите повдигат няколко самостоятелни оплаквания. На първо място те твърдят, че правото на ефективен достъп до съд на банката е било нарушено. На второ място, фактът, че КТБ е била представлявана от орган, който е зависим от БНБ, защото е назначен от нея, нарушава гаранциите за справедлив процес и принципа на състезателност. На трето място, е повдигнато оплакване за допуснато нарушение на правото на мирно ползване на собствeността във връзка с отнемането на банковия лиценз и прекратяването на дейността на банката. Повдигнато е оплакване и по чл. 13 за липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
Преценката на Съда
Съдът приема, че всички оплаквания са допустимr. Той подлага на анализ оплакването за невъзможността на КТБ да получи съдебно разглеждане по съществото на спора относно отнемането на банковия лиценз в светлината на ефективния достъп до съд. Съдът припомня, че съгласно неговата съдебна практика банка, на която е отнет лицензът, трябва да може да оспорва това решение пред съда. Това има решаващо въздействие върху способността на банката да продължи да функционира като действащо предприятие и да управлява собствените си дела и което съгласно българското законодателство почти автоматично задейства откриването на производство по несъстоятелност срещу банката – пред съд, способен да разгледа всички фактически и правни въпроси, свързани със законосъобразността на това решение. Правителството твърди, че е било възможно КТБ да направи това. От 2007 г. българското законодателство предвижда възможността да се търси съдебен контрол на решение на БНБ за отнемане на лиценза на банка, но съответната разпоредба не посочва кой може да поиска преразглеждане. Това поражда затруднение, тъй като още от момента на отнемането на лиценза правомощията да действат от името на КТБ, включително да водят дела от нейно име, са предоставени на нейните специални управители /квестори/. Съдът констатира, че подобно решение за отнемане на лиценза не е могло да бъде отложено по закон и БНБ е била длъжна да го направи и незабавно да назначи специални администратори, които да действат от името на банката.
Никой освен тях не е успял да убеди българските съдилища, че е легитимиран да търси и получи съдебен контрол на решението. От друга страна, квесторите са били зависими от БНБ и не са имали интерес да сезират съда с подобно искане. Ето защо Съдът приема, че съответното законодателство и начинът, по който то е било приложено от българските съдилища, е лишило КТБ от надлежен съдебен контрол на решението за отнемане на лиценза й. Поради това той достига до извода, че е допуснато нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.
Второто оплакване е свързано с представителството на КТБ пред националните съдилища.
В своите решения по жалбите на Capital Bank AD (no 49429/99, 24 November 2005§ 117-118) и International Bank for Commerce and Development AD and Others (no 7031/05, 2 June 2016, § 115) Съдът установява, че ако БНБ депозира искане за обявяването на една банка в несъстоятелност и ликвидация и тя е представлявана в тези производства от страна на нейните специални управители и ликвидатори, които са зависими в различна степен от БНБ, банката не би могла да изложи правилно своята теза и да защити интересите си. Това представлява нарушение на правото на достъп до съд и на принципите на състезателното производство, залегнали в чл. 6 § 1.
В този аспект настоящият случай не се различава съществено. КТБ не е била в състояние правилно да изложи своята теза и да защити интересите си, както ги е виждала Първоначално е била представлявана от специални управители / квестори/, които са били зависими от противниковата страна – БНБ: тя ги е назначавала и определяла възнагражденията им и е могла да ги освобождава от длъжност без външен контрол. По-късно Софийският градски съд назначава временни синдици, а впоследствие, след като съдът обявява КТБ в несъстоятелност и постановява ликвидация и поемат ролята на представител на КТБ в производството, тe са назначени като постоянни. Макар и в по-малка степен, те също са били зависими от БНБ, тъй като тя е могла да ги заличи от списъците си на лица, квалифицирани да действат като банкови ликвидатори и по този начин да доведе до автоматичното им освобождаване. Всички опити да се заобиколи тази ситуация са били неуспешни. Съдилищата отказват на бившите изпълнителни директори на КТБ да действат от нейно име. Софийският градски съд също отхвърля искането на „Бромак“ за назначаване на особен представител ad litem за КТБ. Вярно е, че двамата най-големи акционери са били допуснати до участие в производството като заинтересовани лица, но техните интереси не съвпадат напълно с тези на банката, а и те не са имали право да обжалват решението на първоинстанционния съд. Така тяхното участие само по себе си не е могло да поправи липсата на подходящо представителство за КТБ и тя не е имала възможност да изложи правилно своята теза и да защити интересите си. Поради това е установено второ нарушение на чл. 6§1.
Съдът намира за допустимо и оплакването за допуснато нарушение на правото по чл. 1 от Протокол 1. Той отбелязва, че отнемането на лиценза почти автоматично е довело и до производството по несъстоятелност и ликвидация на КТБ, което само по себе си представлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността. Съдът напомня, че КТБ не е имала възможност да оспори мотивите за решението на БНБ да отнеме лиценза й. Установено е и че КТБ не е могла ясно и практически да получи съдебен контрол на решението на БНБ чрез надлежно представителство. Освен това решението на БНБ не е съпроводено с други процесуални гаранции. КТБ не е била уведомена, че БНБ ще вземе това решение. Не й е дадена възможност да възрази срещу него нито преди, нито след вземането му, тъй като тези процесуални гаранции са били изрично изключени от вътрешното законодателство. Не е имало и възможност за оспорване на решението на БНБ пред несъдебен орган.
По този начин ситуацията на КТБ е била на практика същата като тази на жалбоподателите по делата Capital Bank AD (§§ 130-40) и International Bank for Commerce and Development AD and Others ( § 106) , тъй като отнемането на нейния лиценз не е било обезпечено от никакви гаранции срещу произвол. Следователно намесата не е била законна по смисъла на член 1 от Протокол № 1.
Съдът не намира за необходимо отделно да се произнесе налице ли е нарушение и на чл. 13 поради това, че вече е констатирал такива по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1. Той обаче анализира оплакванията и в светлината на чл. 46 от Конвенцията. Що се отнася до индивидуалните мерки единственият начин да се коригира нарушението на член 6 § 1, свързано с неспособността на КТБ да потърси и получи надлежен съдебен контрол на отнемането на лиценза, е да й се даде такава възможност. Доколкото обаче е изминал твърде голям период от време, повече от 7 години и интересите на много правни субекти са засегнати, както и с оглед принципите на правната сигурност, това съвсем не означава, че след констатацията на незаконосъобразността на решението за отнемане на лиценза то трябва да бъде отменено. По-скоро би могло да се обсъжда въпросът за някаква форма на компенсация.
Що се отнася до генералните мерки, с оглед на факта, че това е трето решение срещу България с констатирани подобни нарушения, Съдът дава някои насоки, свързани както с промени в законодателството, така и с практиката, за да се преодолеят констатираните несъответствия с практиката му – следва да претърпят промени съответните разпоредби на вътрешното законодателство по начин, който позволява банка, изправена пред такава процедура по несъстоятелност, да бъде представлявана пред съд на всички инстанции в това производство по начин, който й позволява да изложи надлежно своята теза и да защити своите интереси.
Съдът не уважава искането на КТБ на акционерите й да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди, тъй като посочва, че не е ясно какви биха били последствията, ако процесът беше справедлив, но дава да се разбере, че би могло да се очаква определянето на някаква компенсация.
