Stoyan Krastev v. Bulgaria (Application no. 1009/12), 6 October 2020
/няма нарушение/
Жалбоподателят е изтърпявал наказание от три години лишаване от свобода в Софийския затвор. На неуточнена дата през 2009 г. директорът на Главна дирекция за изпълнение на наказанията /ГДИН/е информиран, че жалбоподателят е отправял заплахи към началника на затвора и многократно е подтиквал други затворници да пишат жалби срещу администрацията. На 6 август 2009 г. той участва в сбиване с друг затворник. На 12 август 2009 г. директорът на ГДИН издава заповед за дисциплинарното му наказание – изолиране в наказателна килия за период от четиринадесет дни. В мотивите е посочено, че това е санкция за арогантното му поведение и заплахите, които е отправял към задържаните и затворниците. Наред с това е разпоредено жалбоподателят да бъде преместен в затвора в Бобов дол, с оглед възникналото психологическо напрежение и несъвместимост между него и други затворници. След изпращането му в този затвор там на 13 август е настанен в наказателна килия, където престоява до 30 август.
На 17 август 2009 г., действайки чрез своя адвокат, жалбоподателят оспорва в съда заповедта за наложеното му наказание.
Съдът установява, че инцидентът на 6 август действително е предизвикал вълнения и е поставил под угроза безопасността на затвора и на задържаните. Но е констатирано, че тя е издадена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, защото липсват задължителни реквизити – заглавие, какви са мотивите за налагане на наказанието, указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Освен това в нея са били изброени писмените жалби на лицето до администрацията и това, че жалбоподателят е подтиквал другите затворници да пишат жалби.Съдът отбелязва, че тези действия по своето естество не прадставляват нарушения, тъй като писането на жалби не е незаконосъобразно действие. Поради това заповедта е отменена.
След влизане в сила на решението на съда жалбоподателят предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди. По-специално той е твърдял, че в резултат на изолацията си е преживял траен и дълбок дистрес, тежко психологическо разстройство и физическа болка и страдания, тъй като това е влошило симптомите, свързани с дългогодишната му болка в кръста. Исковата му претенция е отхвърлена от АССГ и решението е оставено в сила от ВАС.
Той повдига оплакване за това, че не е получил право на обезщетение за незаконното си задържане в изолация – чл. 5§5 от Конвенцията.
Европейският съд отхвърля всички възражения за недопустимост на Правителството и приема, че жалбата е допустима.
По съществото на спора той подчертава, че за да установи нарушение на чл. 5§5, най-напред е необходимо да анализира въпроса дали е налице незаконно лишаване от снвобода, тъй като нормата на чл. 5§5 е приложима само в случай, че е установено нарушение на §1. Принципният въпрос е дали наложеното дисциплинарно наказание в рамките на изтърпяване на присъда лишаване от свобода може да бъде квалифицирано само по себе си като незаконно лишаване от свобода.
По отношение на вида на задържането на жалбоподателя Съдът отбелязва, че оспорената заповед от 12 август 2009 г. не е имала за цел да измени правните основания за лишаването от свобода на жалбоподателя. Това е била дисциплинарна мярка, наложена му в рамките на затвора, в който той е бил преместен, за да продължи да изтърпява законно наложената му тригодишна присъда. Що се отнася до продължителността на това задържане – четиринадесет дни, Съдът подчертава, че този елемент не е решаващ сам по себе си, позовавайки се на решението си по делото Munjaz v. the United Kingdom ( no. 2913/06, 17 July 2012§ 71). По отношение на въздействието, което това задържане е имало върху жалбоподателя Съдът отбелязва, че по това време той е изтърпявал присъдата си при „общ режим“ и е бил непрекъснато задържан. Колкото до условията, при които е бил в изолация 14 дни, безспорно е, че те са били по-сурови, отколкото тези, приложими за „общия режим“, но те са били сравними с условията на изтърпяване на наказанието при „специален режим“ спрямо осъдените на доживотен затвор, разглеждани от Съда в редица дела срещу България по чл. 3(напр. Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria, nos. 15018/11 and 61199/12, ECHR 2014, Simeonovi v. Bulgaria [GC], no. 21980/04, §§ 85 to 91, 12 May 2017; Manolov v. Bulgaria, no. 23810/05, §§ 41, 42 and 45, 4 November 2014; Halil Adem Hasan v. Bulgaria, no. 4374/05, § 52, 10 March 2015, and Radev v. Bulgaria, no. 37994/09, § 48, 17 November 2015).
Съдът намира, че изолацията на жалбоподателя като дисциплинарна мярка не е повлияла на съответствието на лишаването му от свобода с изискванията на член 5 (вж.със съответните промени Lavents v. Latvia (no. 58442/00, § 64, 28 November 2002) Следователно, тя не се свежда до по-нататъшно лишаване от свобода по смисъла на член 5 § 1 от Конвенцията и този текст не е приложим към изолацията на жалбоподателя в килията за дисциплинарно наказание. Щом чл. 5 не намира приложение, в настоящия случай не е налице и нарушение на чл. 5§5.
Жалбата е класифицирана във второ ниво на значимост.
