Stoyanov–Kobuladzev. Bulgaria (Application no. 25714/05), 25 March 2014
Жалбоподателят – е с двойно гражданство – българско и грузинско. До 1992 г. той живее в Габрово , след което през 1993 г. се премества в София. Там регистрира фирма на едноличен търгтовец но до 1995 г. не извършва никаква дейност. В периода 20 април- 17 май 1995 г. на територията на гр. Варна той развива в продължение на около месец банкова дейност, като обещава на редица лица, че срещу съхранявани от него техни спестявания под формата на заеми те ще получат обратно дадените средства с големи лихви. По-голямата част от повярвалите му лица никога не получили своите спестявания. На 17 май жалбоподателят напуска сраната и се заселва в Грузия, където създава семейство. След заминаването му срещу него е образувано наказателно производство за измама в особено големи размери по повод създадената финансова пирамида. Тъй като адресът на жалбоподателя е неизвестен и той пребивава в чужбина, както досъдебното, така и съдебното производство са проведени inabsentia. През 1996 г. Варненският окръжен съд го признава за виновен въз основа на показанията на десетки свидетели /измамените са над 1000 души/, както и на заключения на вещи лица. Присъдата не е обжалвана и влиза в сила. През 2004 г. делото е унищожено.През октомври същата годзина той е задържан от властите и е изпратен в затвора за изтърпяване на присъдата. Жалбоподателят неколкократно прави искания за възобновяване на производството, тъй като е бил осъден задочно. Първоначално получава откази през 2005 г. , тъй като делото е унищожено. През 2006 г. ВКС разпорежда на Варненския окръжен съд да започне процедура по възстановяване на делото, която се провежда между февруари и юни 2006 г. През 2007 г. пред ВКС е образувано производство по искането на жалбоподателя за възобновяване на делото. Искането му е оставено без уважение . Съдът приема, че тази процедура е въведена в българското законодателство едва през 2000 г. и дейстав занапред. Наред с това той излага мотиви и по същество, като посочва, че жалбоподателят очевидно е напуснал България с цел да се укрие от наказателно преследване. Затова е взел и името на съпругата си след брака. Не е допустимо той да не е знаел за наказателното производстов, ако е поддържал връзка с официални представители на страната ни в Грузия, тъй като през 90-те години проблемът с т.н. финансови пирамиди е получил широк обществен отзвук, бил е коментиран в пресата. Поради това производството е прекратено. Жалбоподателят е освободен условно предсрочно след изтърпяването на 6 години и 5 месеца.
Съдът отбелязва, че производства, които се провеждат в отсъствие на обвиняемия, сами по себе си не са несъвместими с член 6 от Конвенцията. Обаче ще бъде налице отказ от правосъдие, когато лице, осъдено задочно, впоследствие няма възможност да получи от съда, който е разгледал неговия случай, ново решение по съществото на обвинението както по отношение на правото, така и по отношение на фактите, когато не е било установено, че то се е отказало от правото си да се яви и да се защитава.
Европейският съд не приема аргументите на ВКС да откаже възобновяване на производството. Първият е свързан с обстоятелството, че делото е унищожено. Съдът се позовава на свое предходно решение срещу България – Stoichkov v. Bulgaria, no. 9808/02, § 57, 24 March 2005, от което не намира причини да се отклони, още повече, че делото е било унищожено преди изтичането на срока, уреден по националното законодателство, след който това е допустимо.
Второто правно основание, изложено от Върховния касационен съд, е констатацията на ВКС, че жалбоподателят е избягал , или най-малко се е отказал от правото си да участва в хода на производството. Съдът подчертава, в тази връзка, че нито буквата, нито духът на член 6 от Конвенцията не позволява човек да се откаже от собствената си свободна воля, изрично или мълчаливо,от правото му на гаранциите за справедлив съдебен процес. В тази връзка е важно да се отбележи, че жалбоподателят не е бил официално уведомен за наказателното производство срещу него, защото е напуснал страната преди началото на наказателното производство срещу него.Фактът на отсъствие на жалбоподателя от обичайното му място на пребиваване, както и фактът, че той е непроследим не означава непременно, че е знаел за съдебния процес срещу него . За да може производството, довело до осъждането му да не представлява “ отказ от правосъдие „, жалбоподателят би трябвало да има възможност да оспори отново основателността на обвиненията срещу него, както и всяко възможно наказание, което обосновава необходимостта от неговото участие в процеса (Kounov v. Bulgaria, no. 24379/02, § 47, 23 May 2006.) Съдът заключава, че е налице нарушение на член 6 § 1, поради отказа на ВКС да възобнови производството.
