Stoyanova v. Bulgaria(Application no. 56070/18),14 June 2022

Решението е класифицирано във второ ниво по значимост

На 30.09.2008 г. синът на жалбоподателката (на 25 години) е пребит и удушен в Софийски парк(Борисовата градина) от трима младежи. Той е открит на другата сутрин от гражданин, който се обажда в полицията.  Нападателите са част от група гимназисти, които системно са обикаляли парка и нападали мъже, за които предполагали, че са   хомосексуалисти, извършвайки по думите им „чистка“.

Те са идентифицирани през май 2010 г. въз основа на използвания от един от тях телефон на убития младеж  и през юни с.г. им е повдигнато обвинение.

Двама от тях са осъдени за квалифицирано убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6 (извършено по особено мъчителен за убития начин), а третият е разпитван като свидетел, защото е прието, че не е участвал в нападението.  В своите мотиви Софийският градски съд   установява, че в навечерието на убийството групата от петима младежи, в която са били двамата подсъдими, се е разделила на две, за да напада хора, възприемани от тях като хомосексуалисти. Независимо от това според съда  хомофобските мотиви за нападението не са накарали нападателите да ескалират атаката си до нивото на убийство. Целта им е била по-скоро да го „наритат“ и  да го набият. Наред с това той не приема тезата на прокуратурата, че в случая са налице и хулигански подбуди и ги оправдава по това обвинение.  На подсъдимите са определени наказания  при многобройни смекчаващи обстоятелства – съответно тринадесет години и четири години и десет месеца (тъй като вторият подсъдим е непълнолетен и са приложени особените правила  на НК за редуциране на наказанията).

Софийският апелативен съд  в решението си от декември 2017 г. приема правната квалификация на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, но достига до извода, че от субективна страна подсъдимите са действали при евентуален, а не пряк умисъл, тъй като целта им е била да нанесат побой, а не да убият лица, които са им изглеждали като хомосексуалисти. Все пак, въззивната инстанция намира, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и увеличава санкциите  на двамата подсъдими на петнадесет и шест години лишаване от свобода.

При определянето размера на наказанията двете инстанции вземат предвид като утежняващо обстоятелство хомофобските мотиви на извършеното престъпление, като го съобразяват и със смекчаващите обстоятелства (чистото съдебно минало, младата възраст и прекомерната продължителност на самия процес). Наред с това  се посочва, че в НК не е предвидено като квалифициращо обстоятелство убийството, мотивирано от враждебност към жертвата.

Върховният касационен съд в решението си  не анализира деянието на подсъдимите в светлината на хомофобските мотиви, а възприема правната квалификация на долните две инстанции. Според тази инстанция хомофобските мотиви не се покриват с   хулиганските подбуди. ВКС намалява наказанията  на десет и четири години и половина. Тези санкции са под установените минимални такива в НК за този вид престъпление.

Европейският съд в своите мотиви отбелязва, че  макар и с известно закъснение лицата, които са нападнали и убили сина на жалбоподателката, са били  идентифицирани и след това срещу двама  от тях са повдигнати обвинения и те са осъдени . Поради това  този аспект на делото не  разкрива липса на решимост от страна на българските власти да подведат  нападателите под отговорност. Освен това жалбата на жалбоподателката не е насочена срещу някакви недостатъци в начина, по който е разследвано нападението, а по-скоро срещу начина, по който подобни атаки се криминализират в България и произтичащата от това правна характеристика на убийството на сина й и наложените във връзка с това наказания.  Ето защо   Съдът анализира доколко  българското наказателно право и неговото прилагане от българските съдилища по отношение на този случай са позволили да се отговори по подходящ начин на хомофобските мотиви за нападението.

Европейският съд прави уговорката, че не е негово  задължение   да се произнесе дали българските съдилища правилно са отказали да характеризират   хомофобските мотиви като хулигански  по смисъла на чл. 116, ал. 1,т.11 НК. Нито е в компетенциите му да посочва дали Върховният касационен съд е оценил правилно  съотношението между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства  при определяне  присъдите на подсъдимите. Все пак за него е „поразително,“ че при  този  анализ ВКС, за разлика от двете по-долни инстанции,  дори не споменава хомофобските мотиви за нападението, въпреки че те са били  основна характеристика на случая, а се фокусира изцяло върху други въпроси.(§67) Според особеното мнение на съдиите Eicke  и Vehdbović обаче това е самостоятелно основание за установяване на нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 2.

Наред с това, макар че не е негова задача да се произнася относно справедливостта на присъдите, за Съда е „обезпокоително“, че ВКС е приел, че подсъдимите заслужават специална снизходителност и им определя присъди доста под законно установения минимум. Независимо от това той отбелязва, че не би могъл да стигне до извода, че присъдите са били явно непропорционални на сериозността на деянието на  нападателите с оглед неговата практика. (§68)

Съдът намира, че е в неговата компетентност да извърши проверка дали националното право, приложено в конкретния случай, е довело до резултати, които са в противоречие с чл. 14, разгледан в светлината на чл. 2. Той констатира, че  убийство, мотивирано от враждебност към жертвата поради нейната действителна или предполагаема сексуална ориентация, не е квалифициращо обстоятелство или такова, което да се третира като по-тежко наказуемо поради  специален дискриминационен мотив, който стои в основата му.

Макар и да е направен опит да се аргументира тезата, че въпреки липсата на изричен текст хомофобските мотиви могат да бъдат квалифицирани като хулигански подбуди (както от страна на жалбоподателката, така и от прокуратурата и правителството), в конкретния случай както САС, така и ВКС, не възприемат изложената теза.  Съдът не си позволява да отправя критика към националните съдилища, доколкото  взема предвид принципа, че наказателният закон не трябва да се тълкува разширително в ущърб на обвиняемия.

Европейският съд отбелязва, че макар и СГС и САС да анализират хомофобските мотиви и да ги вземат под внимание при индивидуализацията на наказанията, очевидно няма индивидуална оценка на тежестта на всяко едно от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Поради това той достига до извода, че в случая не може да се каже, че  хомофобските мотиви за нападнието са имали някакъв измерим ефект на това ниво на анализа.(§ 72)

Така въпреки че българските съдилища съвсем категорично установяват, че нападението срещу сина на жалбоподателката е било мотивирано от враждебност на подсъдимите към хора, които те са приемали като хомосексуалисти, от тази констатация не са произтекли никакви материално правни последици.

Оттук следва и изводът, че държавата  не е изпълнила в достатъчна степен своето задължение да гарантира, че подобни смъртоносни нападения, мотивирани от враждебност към действителна или предполагаема сексуална ориентация на жертвите, няма да останат без подходящ и адекватен отговор.

Съдът намира, че не се налага да изследва самостоятелно въпроса за наличието на непряка дискриминация при постановяването на присъдата във връзка с това, че различните случаи на убийство (вкл. тези, при които не са налице хомофобски мотиви) са третирани еднакво, тъй като междувременно българското законодателство е било изменено през 2011 г. и към т. 11 на чл. 116, ал. 1 като квалифициращи обстоятелства са добавени расистките или ксенофобските подбуди.

Ето защо е установено нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 2 от Конвенцията.

Съдът намира, че е необходимо да се произнесе и на основание чл. 46 от Конвенцията, за да бъдат избегнати занапред подобни повтарящи се нарушения (т.е. той задължава страната ни да предприеме съответните генерални мерки).Без да дава конкретни указания дали се налагат промени в законодателството или в практиката по прилагането на закона Европейският съд посочва, че „България трябва да гарантира , че насилствените нападения (в частност тези, които водят до смърт на жертвата),мотивирани от враждебност към действителната или предполагаемата й сексуална ориентация, следва да се третират като по-тежко квалифицирани в наказателноправен аспект като това естествено трябва да бъде в пълно съответствие с изискването да не се тълктува разширително в ущърб на обвиняемия“.(§79)

На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment