На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.
Днес бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13).
Фактите по случая
След спечелена обществена поръчка жалбоподателят сключва договор за процесуално представителство с Министерството на земеделието и горите /МЗГ/ през юли 2004 г., за да го представлява пред Международния арбитражен съд в Париж по образувано арбитражно дело срещу министерството от страна на немски консорциум за неизпълнени договорни задължения. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 58 100 лв, платимо на две части – половината при подписването на договора, а втората половина – при приключване на делото с окончателно решение на 28.11.2005 г. Първата част от сумата е изплатена съобразно договореното между страните.
На 19.12.2005 г. жалбоподателят отправя писмено искане до МЗГ за изплащането на втората част от договореното адвокатско възнаграждение. Тъй като не получава никакъв отговор, той сезира Софийския районен съд да му издаде изплънителен лист на осн. чл.237, ал. 1, „к“ ГПК/отм./ във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата. На 23.02.2006 г. съдът уважава искането и издава изпълнителен лист за сумата от 29 050 лв и разноски по производството. Същият е връчен с нотариална покана на МЗГ на 24.02.2006 г. Плащане не е извършено въпреки писмата на жалбоподателя до Министерския съвет и до Омбудсмана.
Вместо това срещу него са инициирани едновременно по сигнал на МЗГ дисциплинарно производство по Закона за адвокатурата (което приключва без да се установи нарушение) и гражданско производство с претенция за дължимата сума от страна на министерството в размер на 568 897,90 USD и 29 500 лв – цената на осъдителния иск срещу МЗГ по арбитражното дело. В периода 2006-2011 г. СГС, Софийският апелативен съд и ВКС приемат, че исковата претенция на МЗГ е неоснователна. Уважен е единствено иск за неустойка в размер на 4 684 лева и разноски в размер на 418, 88 лв. в полза на МЗГ. След окончателното приключване на това съдебно производство, на 12.07.2011 г., жалбоподателят отправя нотариална покана за изплащане на остатъка от дължимата и неизплатена сума, като прави прихващане с присъдената в полза на министерството неустойка. Няколко дни по-късно той получава отговор с искане за представяне отново на оригинален изпълнителен лист.От този момент до депозирането на жалба пред Европейския съд през 2013 г. той не получава плащане.
След регистрирането на жалбата пред Европейския съд по правата на човека жалбоподателят не преустановява опитите да събере вземането си. На 02.08.2013 г. той депозира молба до Директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на земеделието и храните /МЗХ/. С писмо, адресирано до него и до Дирекция „Финансово управление, бюджет и счетоводство“ е посочено, че след направената справка в съответната дирекция на МЗХ „се оказа, че[към] нотариална покана с регистрационен индекс № 94-Г-46 от 24.02.2006 г. на Министерството на земеделието и храните, е приложен оригинален изпълнителен лист по Договор № 51-45 от 15.07.2004 г. за процесуално представителство.Оригиналът на цитирания документ е представен на г-н Асен Сеньов – директор на тогавашната дирекция „Финансово управление и счетоводство“, като липсват данни за последващо движение на търсения документ“.
На 29.11.2013 г. жалбоподателят сезира Софийската градска прокуратура с жалба във връзка с длъжностно престъпление, от което за него са произтекли имуществени вреди. С постановление от 15.07.2014 г. е отказано образуването на наказателно производство. От мотивите на това постановление се установява, че в резултат на възложената от прокуратурата проверка е констатирано, че: “плащането не е извършено поради липса на определен за това бюджетен разчет“ . Дължимата на жалбоподателя сума не е била планирана и в бюджета на следващата финансова година след предявяването на документа за плащане – 2007 г. Наред с това в постановлението е записано, че: „Видно от становището на Д[дирекция] „ФСД“ вземането не е изплатено поради изтекла погасителна давност“.
Оплакванията и преценката на Съда
Пред Европейския съд са повдигнати оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13. Съдът констатира, че спорният въпрос е не дали сумата е дължима, а от кой момент е изискуемо вземането. Според правителството това била датата, на която решението на СГС по предявения иск от МЗГ било станало окончателно – т.е. от 28.06.2011 г., тъй като изпълнителният лист не се ползвал със сила на пресъдено нещо, защото бил издаден на извънсъдебно основание. Наред с това е възразено, че тъй като изпълнителният лист бил изгубен, жалбоподателят бил длъжен да води съдебно производство за издаването на дубликат. Тези възражения не са приети от Европейския съд.
Той констатира, че оплакването попада в предметния обхват на чл. 1 от Протокол 1, защото жалбоподателят е имал легитимно очакване да получи плащането на основание сключения между него и МЗГ договор. Министерството не е оспорило издадения на извънсъдебно основание изпълнителен лист, нито е предявило отрицателен установителен иск, за да докаже, че плащането е недължимо. Започналият впоследствие процес е бил с друго правно основание, поради което той не е могъл да доведе до спиране на изпълнението. В този процес МЗГ не е оспорило и сключения между страните договор за процесуално представителство. Съдът отбелязва, че след като изпълнителният лист не е бил обезсилен, то плащането е било дължимо от датата, на която е бил връчен на МЗГ. Той констатира, че Правителството по същество не оспорва дължимостта на остатъка от договорената сума, а обяснява неизпълнението със затрудненията поради ненамирането на изпълнителния лист. Съдът достига до извода, че е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Във връзка с установеното нарушение на чл. 1 от Протокол 1 той приема, че оплакването по чл. 13 е не само допустимо, но и основателно. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е направил всичко, което е трябвало да направи по закон и на практика, за да получи плащане на дължимата сума. Той посочва освен това, че процедурата по изпълнение на окончателните съдебни решения не е приложима по отношение на искове срещу държавата и че няма специална процедура, която би могла да ускори или да отстрани негативните последици от забавеното изпълнение в такива случаи. Съдът многократно е заявявал, че макар държавите-членки да разполагат с широка свобода на преценка при предоставянето на такова средство за защита в съответствие със собствената си правна система и традиции, все пак трябва да съществува средство за защита срещу забавянето на изпълнението на искове срещу държавата.( Scordino v. Italy (no. 1) [GC], no. 36813/97, §§ 186‑187, ECHR 2006-V and Burdov v. Russia (no. 2), no. 33509/04, §§ 96-100, ECHR 2009) Тъй като в националното законодателство не е установено такова средство, Европейският съд намира, че е допуснато нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1.
Държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя дължимата сума по изпълнителния лист в едно с лихвата за забава, считано от 1 февруари 2006 г.
Заключението на Европейския съд по правата на човека за липсата на ефективен вътрешен механизъм, чрез който държавата в лицето на нейните органи да бъде принудена да изпълнява осъдителните решения на българските съдилища за парични задължения налага да бъдат предприети съответните законодателни промени, за да не бъдат непропорционално засягани имуществените права на българските физически и юридически лица. Не може държавата да бъде привилигирован кредитор и длъжник и да демонстрира пълно незачитане на българското законодателство. Равенството на всички пред закона, прокламирано като основен конституционен принцип, предполага да се създаде механизъм, чрез който да бъде ускорено изпълнението на окончателни съдебни актове.
Колко министри на земеделието се смениха в периода 2006-2017 година? Те не дължат ли солидарно сумите, които сега ние – българските данъкоплатци, ще заплатим като лихва на г-н Чорбов ? (дължимата законна лихва за 12 -годишен период до днес е 39648.50 лева)
Никоя власт не трябва да си въобразява, че може да се поставя над закона
