Преди дни на страницата на Европейския съд по правата на човека бе публикуван обзор на неговата практика за периода 1 януари – 15 юни 2016 г. В обемния материал от 56 страници са представени най-съществените решения, постановени през първото полугодие на годината. Докладът е структуриран по текстове на Конвенцията и отделни рубрики по най-съществените проблеми на отделните права.
В него са намерили място и решенията по няколко български дела .
От началото на 2016 г. до настоящия момент Европейският съд постанови немалко решения, в които наред с основните оплаквания по различни текстове на Конвенцията бяха повдигнати и оплаквания за нарушаване на забраната за дискриминация (по чл. 14) . Практиката е изключително разнообразна.
На 28 януари 2016 г. се проведе редовната годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека.[1] На нея г-н Гуидо Раймонди – председател на Съда, представи отчет за работата на тази международна институция през 2016 г.[2] В своята реч той подчерта, че през 2015 г. Съдът се е произнесъл по над 45 000 жалби. Като голям успех и цел, която е била поставена за 2015 г., бе отбелязано, че проблемът с натрупалите се висящи дела пред едноличен съдия е бил решен и към настоящия момент те са едва 3 250. Г-н Раймонди изрази оптимизъм, че висящите повтарящи се случаи, които са 30 500 и по същество съставляват ½ от всички висящи жалби, ще бъдат по-ефективно решени, но отбеляза, че това зависи не само от техническите възможности на Съда, с каквито той разполага, а и от капацитета на отделните държави-ответници да се справят с тези случаи.
С решение на Голямото отделение от 23 април 2015 г. Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ доразви своята своята практика относно свободата на изразяване на адвокатите, гарантирана от чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека /Конвенцията/.
В делото Morice c. France (жалба n° 29369/10) един френски адвокат е бил осъден да заплати глоба заради клевета срещу двама съдии-следователи по повод негови думи в писмо, адресирано до Министъра на правосъдието и публикувани във вестник „Mond“. Наред с това са били уважени и гражданските искове срещу него.
Обзор на постановените решения срещу Република България през 2012 г. от Европейския съд по правата на човека
Зад някои пропуски на магистратите и полицията прозира престъпно бездействие или злоупотреба с власт.
Съдът все повече е склонен да се оттегли от отделни сфери на защита най-вече когато става въпрос за относителни права, за да не разгневи прекалено много държавите – членки.
И Върховния административен съд под прицела на Европейския съд по правата на човека
Светла Маргаритова*
Миналата седмица Европейският съд по правата на човека установи нарушение на правото на собственост на наследниците на г-жа Дечева.(Case of Decheva and Others v. Bulgaria, Application no. 43071/06) поради допуснати сериозни нарушения на принципа на правната сигурност и незачитане на res judicata на постановено в предходен съдебен процес решение от страна на съдии от Върховния касационен съд.[1]
Днес на неговия сайт бе публикувано решение, в което упрекът е насочен към административните съдилища. Решението по случая на г-жа Радева (Radeva c. Bulgarie,Requête no13577/05), в което се установява допуснато нарушение на принципа на достъп до съд, не би могло да изненада никой, който се е запознал с фактологията на казуса, а тя не е никак сложна. Странно е как вътрешните съдилища са успели да допуснат досадна грешка при изчисляване на срокове за допустимост на една жалба. Освен, ако „заблудата“ не е съзнателна, тъй като ответник е бил държавен орган.
Анализ на статистическите данни за движението на българските жалби пред Европейския съд по правата на човека
Светла Маргаритова, PhD
Република България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека на 7 септември 1992 г. Първото решение, постановено от Съда (преди реформата от 1999 г.), е на 20 март 1997 г. по делото Луканов срещу България (жалба № 21915/03).[1] До 31 май 2012 г. общият брой на решенията по основателност срещу страната ни е 437, а ако се вземат предвид и тези, постановени от комитет от трима съдии(при повтарящите се нарушения), техният брой възлиза на 461. Повече от 9/10 от регистрираните жалби (93%)са обявени за недопустими, а по 7 % са постановени решения по съществото на спора. За всички 47 държави тези цифри са съответно 96 % и 4%, което би могло да бъде индикатор за по-доброто качество на българските жалби.
РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2011 г.[1]
През отминаващата 2011 г. Европейският съд постанови 62 решения по основателността на 73 жалби, депозирани срещу Република България.[2] В тази цифра не се включват решенията, с които са одобрени приятелски споразумения или едностранни декларации на Правителството (в случаите, когато то изразява готовност по своя инициатива да признае допуснатото нарушение и да изплати обезщетение) – и в двете хипотези те са по повод констатирани нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, както и такива, с които жалбите са обявени за изцяло или частично недопустими или производството е прекратено поради липса на комуникация с жалбоподателя.
Годишна пресконференция на председателя на Европейския съд за правата на човека Пресцентърът на Европейския съд по правата на човека съобщи, че днес – 27 януари, се е състояла пресконференция, на която председателят на Съда е декларирал пред журналистите, че реформите в Съда ще продължат и през 2011 г., като първата равносметка ще бъде направена още на предстоящата конференция в Измир, Турция, която ще се проведе на 26 и 27 април.
Жан Пол Коста е изтъкнал, че обемът на новите жалби е нараснал със 7 % през 2010 г., а общият им брой – т.е. с тези, които вече са били регистрирани от предишни години, е нараснал на 16 %. Той е изразил своята загриженост по повод многобройните молби за привременни мерки, отправяни по повод исканията за предоставяне на убежище и имиграцията. Около 3 600 решения са били постановени по повод подобни искания, което сочи на едно увеличение от 53 %.
Председателят на Европейския съд по правата на човека е оповестил и други конкретни данни за работата на Съда през 2010 г. Според изнесената информация, към 1 януари 2011 г. броят на жалбите възлиза на 139 650, като повече от половината се падат на четири държави: Русия – 28,9%, Турция – 10,9%, Румъния – 8,6 %, Украйна – 7,5. След тях се нареждат Италия – 7,3%, Полша – 4,6%, Молдова – 2,5 %, а на три държави – България, Сърбия и Словения се падат по 2,5 %. Общо жалбите от изброените държави съставляват повече от 2/3 от всички регистрирани жалби.
Около 1/3 от всички констатирани нарушения са във връзка с правото на справедлив процес ( чл. 6), 52 % от решенията установяват нарушения на правото на свобода и сигурност и на справедлив процес (чл. 5 и 6), а в около 1/5 от случаите визират най-тежките нарушения на Конвенцията – правото на живот и забраната за изтезания.
Къде сме ние? От общо 1348 български жалби, разпределени на една от формациите на Съда (комитет, отделение, едноличен съдия), 595 са обявени за недопустими или прекратени (поради сключени приятелски споразумения между страните или направени едностранни декларации, с които Правителството признава нарушението). Броят на постановените решения е 81, като по този показател България се нарежда на шесто място (след Италия, Португалия, Русия, Турция и Украйна).
РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2010 г.
През отминалата 2010 г. Европейският съд постанови 81 решения по основателността на жалби, депозирани срещу Република България.