На 10 февруари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалба, в която повдигнатите оплаквания са квалифицирани във второ ниво по важност и разгледа същата с приоритет в рамките на по-малко от три години. Така той даде знак, че, от една страна, пред него е поставен нов и съществен проблем, който би могъл да провокира и други подобни жалби, а от друга – че  би искал властите да предприемат общи мерки, за да се избегнат подобни нарушения още на вътрешно ниво. Този проблем според него  се дължи не толкова на несъвършенствата на националното законодателство, а преди всичко на неговото тълкуване и прилагане от националните съдилища. Жалбата е свързана с отказа на Върховния касационен съд да даде заместващото си съгласие за пътуването на дете при майка си, на която са предоставени родителските права, но учи в чужбина.