На 13 декември Европейският съд обяви две нови свои решения. В първото от тях – Tonchev et autres c. Bulgarie (Requête no 56862/15) Съдът установява нарушение на чл. 9 от Конвенцията. Жалбоподатели са трима пастори и три религиозни сдружения, които се оплакват, че през 2008 г. зам.кметът на община Бургас, председателят на местната комисия за борба срещу противообществените прояви и представител на РДВР-Бургас изпращат писмо до всички учебни заведения в града, в което ги информират, че по повод предстоящите Великденски празници отделни нетрадиционни религиозни общности са се активизирали, а срещу тях са получени оплаквания от много родители. С тази цел е приложен списък на тези сдружения и те са характеризирани като „опасни религиозни секти“, които „противоречат на българското законодателство, правата на гражданите и обществения ред“ и чиито събрания излагат участниците си на „психически разстройства“. Директорите са призовани да информират всички ученици и да предоставят обратна връзка какви мерки са предприели. В този смисъл е разпространено и прессъобщение от общината. Наред с това то е отразено и в медиите. Тази информация е възприета като враждебна и клеветническа от жалбоподателите, но направените неформални (проведени са редица срещи с кмета, представители на РДВР) и формални опити да се опровергаят квалификациите реализирано е производство по Закона за защита от дискриминация и отделно – за обезщетение за нанесените вреди, не довеждат до успех. Властите не предприемат никакви действия, за да опровергаят изнесената в писмото информация.
Като взема под внимание обидните и враждебни изрази, използвани от публичните власти, за да обозначат в оспорваното писмо религиозното движение, към което принадлежат жалбоподателите, и факта, че започнатите от тях национални производства не предоставят подходящо обезщетение за техните оплаквания, Съдът достига до извода, че националните власти са превишили свободата си на преценка, предоставена им от чл. 9 и несъразмерно са се намесили в правото на жалбоподателите на свобода на религията.
Той се произнася и относно приложението на чл. 46( изпълнение на решението). Съдът преценява, че националните власти са в най-добра позиция в сътрудничество с Комитета на министрите да вземат решение какви индивидуални и генерални мерки да предприемат, за да изпълнят решението.
Това решение е квалифицирано във второ ниво по значимост.
Второто решение по жалба V.Y.R. and A.V.R. v. Bulgaria (Application no. 48321/20) е по повод осиновяването на дете без съгласието на неговата биологична майка. Оплакването по чл. 8 е намерено за допустимо, но неоснователно. Жалбоподателки са майката и нейната дъщеричка. Съдът преценява, че властите не са нарушили своите позитивни задължения. Намесата в правото на семеен живот, която е била осъществена, е била съгласно условията, предвидени в закона и е преследвала легитимна цел – да бъде спазен най-добрият интерес на детето. Същевременно тя не е била непропорционална, тъй като майката през всичките пет години от раждането на детето не се е противопоставяла детето да бъде отглеждано в социални заведения и макар че периодично се е интересувала от него, не е проявила желание да го отглежда сама, тъй като самата тя не се е считала за достатъчно стабилна (поради това, че е била наркозависима и се е подложила на метадоново лечение, но без да отбележи особен успех). В националните производства по повод настаняването на детето в приемно семейство и включването му в регистъра за осиновявания майката е имала възможност да вземе участие и е била представлявана.
Решението е постановено с пет срещу два гласа. Двама от съдиите са изразили особено мнение.
