Trafik Oil – 1 EOOD v. Bulgaria (Application no67437/17 ),18 May 2021
/решение на Комитет/
През септември 2014 г. митническите власти извършват проверка на бензиностанцията на дружеството-жалбоподател и установяват, че то държи на склад 26 504 литра дизелово гориво, за които не може да представи необходимите документи за заплатен акциз. Горивото е иззето през октомври 2014 г., а през април 2015 г. е издадено наказателно постановление № 896 за държана акцизна стока без необходимите документи в нарушение на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). На дружеството е наложена парична санкция, отнемане на иззетото гориво и лишаване от правото да упражнява дейност на бензиностанцията за период от един месец.
Наказателното постановление е обжалвано пред районния съд в гр. Сандански и последният го оставя в сила, но административният съд в Благоевград отменя както съдебното решение, така и наказателното постановление. Той констатира, че дружеството като краен получател на горивото не е могло да разполага с други документи освен тези, предоставени й от нейния доставчик, „Петрол Къмпани“ ЕООД( издадена фактура от 25.09.2014 г. за продажба на гориво).
Междувременно през юли 2015 г.е издадено наказателно постановление № 613 и на доставчика на дружеството-жалбоподател – „Петрол Къмпани“ ЕООД, тъй като липсвал документ за заплатен от него акциз.
През април 2016 г. дружеството жалбоподател отправя искане до митническите власти да върнат горивото или да заплатят паричната му равностойност поради отмяната на наказателно постановление № 896. Последните отказват поради това, че горивото е било отнето впоследствие с издаденото наказателно постановление срещу „Петрол Къмпани“ ЕООД, което е влязло в сила на 11.09.2015 г., тъй като не е обжалвано (наказателно постановление № 613)
Заповедта за отказ е обжалвана пред Аминистративния съд в Благоевград, който я отменя, тъй като установява, че липсва правно основание за задържане на иззетото гориво, защото наказателно постановление № 896 е отменено. Това решение е обжалвано от митническите власти. ВАС го отменя. Той констатира, че действително наказателно постановление № 896 срещу дружеството-жалбоподател е отменено, но това на фирмата доставчик под № 613 не е, а то е влязло в сила на 11.09.2015 г. Наличието на валидно наказателно постановление поради нарушение на чл. 126 от ЗАДС обосновава законността на отнемането на горивото в полза на държавата независимо чие имущество е последното, съгласно чл. 124, ал. 1 от закона. Продажбата на гориво от „Петрол Къмпани“ ЕООД на дружеството жалбоподател не променя факта, че акцизът по отношение на него не е платен и така се е стигнало до нарушение на чл. 126, ал. 1 .
Съдът не приема възраженията за недопустимост на правителството. По съществото на спора той констатира, че в случая е приложим чл. 1 § 2 от Протокол 1 – контрол върху собствеността.
Съдът отбелязва, че приложимото национално законодателство ясно предвижда, че акцизните стоки, продавани без заплащане на необходимия акциз, подлежат на отнемане и не предвижда трети страни, отстояващи права върху такива стоки, да участват в свързаните производства срещу нарушителя. Тази намеса има законна цел и е в обществен интерес – да предотврати неразрешената продажба на акцизни стоки.
Основният въпрос в настоящия случай е: дали е налице разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и целта, която се преследва със съответната законова норма.
Съдът констатира, че ВАС е изтълкувал правилно закона. В него не е предвидена възможност трети страни, които твърдят, че са собственици на отнети стоки, да вземат участие в производства срещу предполагаем нарушител. Собствеността върху стоките, подлежащи на отнемане, в тези произът се позовава на мотивите си, изложени в решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, no. 3503/08, § 38). Отнемането би било в съответствие с изискванията на Конвенцията, само ако е било извършено в съответствие с процедура, предлагаща подходящи предпазни мерки срещу произвол. Липсата на такава процедура и /или съответния анализ в решението на ВАС, не е позволило да се постигне „справедлив баланс“ между различните участващи интереси, независимо от резултата от такава процедура.
Въпреки широката свобода на преценка, предоставена на държавата в тази област, Съдът намира, че като не е била взета под внимание позицията на дружеството жалбоподател в контекста на оспорване на отнемането на имуществото, то е било лишено от преценката за пропорционалността на мярката и не са били предвидени необходимите предпазни мерки срещу произвол. Поради това намесата в правото му на мирно ползване на собствеността не била „необходима в едно демократичното общество“.
Съдът приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
