Tsonyo Tsonev c. Bulgarie(4)(Requête no 35623/11), 6 avril 2021
С решение на Европейския съд от 14.01.2010 г. е прието, че е било допуснато нарушение на чл. 4 от Протокол 7, тъй като жалбоподателят е бил осъден два пъти за едно и също деяние – веднъж по административен ред и втори път – в рамките на наказателно производство (фактите, въз основа на които е била наложена глоба по административен ред на жалбоподателя, са свързани с нарушаване на обществения ред, състоящо се в разбиване на вратата на жилището на г-н Г.И. и в нанесения му побой. Същите факти формират същността на обвиненията по чл. 129, ал. 1 и член 170, ал. 2 от НК които жалбоподателят е причинил средна телесна повреда на г-н Г.И. и е влязъл със сила в жилището му).
След постановяване на решението на Европейският съд с решение на ВКС по искане на прокуратурата производството е възобновено, делото е изпратено по компетентност на Габровския окръжен съд, който потвърждава постановената предходна присъда, намирайки, че няма основания за отмяната й с оглед установената фактическа обстановка. Той постановява, че делото следва да бъде изпратено по компетентност на прокуратурата, която да поиска възобновяване на основание чл. 70г и 72 от ЗАНН. Прокуратурата отказва възобновяване на производството, намирайки, че не са налице предпоставките за това,тъй като двете производства са били с различен предмет, а така също и защото междувременно делото е унищожено. Новата молба до ВКС за възобновяване на административното производство е оставена без уважение с мотива, че националното законодателство не забранява санкционирането на едно и също лице за едни и същи факти по административен и по наказателен ред.
В процедурата по наблюдение за изпълнението на решенията на Съда Комитетът на министрите е информиран от българското правителство за предприетите индивидуални мерки (описани по-горе), както и за тези от общ характер, целящи да избегнат двойното наказване и спазването на принципа ne bis in idem при дублиране на административни и наказателни производства.С Резолюция от 7 декември 2017 г. ResDH(2017)408 Комитетът на министрите приема, че правителството е изпълнило всички мерки във връзка с постановеното решение на Европейския съд по жалбата на Цоньо Цонев.
Съдът припомня основните принципи, произтичащи от неговата практика във връзка с повдигнатите въпроси (Verein gegen Tierfabriken Schweiz (VgT) (précité, §§ 61-63), Bochan c. Ukraine (no 2) [GC], no 22251/08, §§ 33 et 34, CEDH 2015 et Moreira Ferreira c. Portugal (no 2) [GC], no 19867/12, § 47, 11 juillet 2017 Те могат да бъдат резюмирани по следния начин: а/ установяването на нарушение по чл. 46 от Конвенцията има декларативен характер и високодоговарящите страни се задължават да се съобразят с решенията, а Комитетът на Министрите наблюдава за изпълнението им; б/ ролята на Комитета на министрите в никакъв случай не означава, че предприетите мерки от държавата с цел да поправи установеното нарушение не могат да повдигнат нов проблем, който не е бил разглеждан по-рано в решението и оттам да бъдат предмет на нова жалба. С други думи, Съдът може да приеме ново оплакване във връзка с възобновяване на процедура на национално ниво с цел изпълнение на неговите решения и това да даде основание за установяване на ново нарушение; г/ установяването на съществуването на нов проблем зависи от широка гама от обстоятелства на самото дело и дали не са налице предпоставките на чл. 35 § 2 b), съгласно които една жалба би била недопустима, ако е същата като предходна такава, разгледана от Съда и не съдържа нови факти.
Съдът преценява, че основният въпрос по това дело е дали двете жалби, депозирани от един и същ жалбоподател, се основават на едни и същи факти и повдигат едни и същи оплаквания. Именно тук той установява, че след влизането в сила на решението му са настъпили нови факти, които не са били налице преди това.
С оглед на елементите, изложени по-горе, Съдът намира, че настоящото дело се характеризира с нови факти, които не би могъл да знае по време на разглеждането на жалба № 2376/03, като се има предвид, че те са настъпили след приемането на окончателното му решение решение по дело Цоньо Цонев, цитирано по-горе, и че те могат да доведат до ново нарушение на член 4 от Протокол № 7 към Конвенцията. Поради това той счита, че е компетентно ratione materiae да разгледа настоящата жалба и че в настоящия случай няма нарушение на правомощията, които Комитетът на министрите произтича от член 46 от Конвенцията
Съдът счита, че трябва да вземе предвид определен аспект на настоящото дело: касае се за втора поредна жалба на жалбоподателя, твърдяща нарушение на принципа ne bis in idem след негова жалба № 2376/03. В тази връзка той отбелязва, че когато националните власти разглеждат делото на жалбоподателя след решението на Съда от 14 януари 2010 г., което установява нарушение на член 4 от Протокол № 7 към Конвенцията те не признават съществуването на проблем от гледна точка на принципа ne bis in idem и отхвърлят възраженията на жалбоподателя в този смисъл, аргументирайки състоянието на вътрешното право (§10) и считайки, че „не е имало повторение на производството“ (§12 ). По този начин властите не са приложили стандартите, установени от Съда по отношение на зачитането на този принцип, и не признават правото на жалбоподателя да не бъде съден или наказан два пъти за едно и също престъпление.
Затова отново е установено нарушение на чл. 4 от Протокол 7.
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост.
