МЕДИИ И ПРЕСТЪПНОСТ
(нова свободно избираема дисциплина за учебната 2009/2010 г. за студентите четвъртокурсници от специалностите “Журналистика” и “Връзки с обществеността” на Центъра за хуманитарни науки на Бургаския свободен университет)
ИДЕЯТА за подобен курс не е случайно хрумване или моментен проблясък. Тя е свързана както с моите многогодишни контакти с журналистическата гилдия (не само докато работех като криминолог, но и когато започнах да се занимавам с права на човека), така и с наблюденията ми за начина, по който се отразяват различни аспекти на престъпността и превенцията в електронните медии и в другите средства за масово осведомяване. Особено дразнещо е било за мен да се сблъскам не само с недобра информираност, но и с известна доза небрежност по отношение на езика при отразяването на редица събития на тема “престъпност”.
Когато обаче видях как в една американска криминология първата глава от доста обемистия труд е посветена на страха от престъпността и ролята на медиите (които в редица случаи имат вина за създаването на чувство за несигурност у обикновените граждани и дори да ги манипулират), у мен се зароди желанието да подготвя този курс. Още повече, че проблемът за страха именно от престъпността е дотам сериозен, че на него са посветени редица научни изследвания и една конференция на Съвета на Европа.
Същевременно ми се искаше да “открехна” поне вратата и на виктимологията за бъдещите журналисти, защото тяхната професия нерядко ги поставя в една от най-виктимогенните групи – т.е. тези, които са с повишен риск да се превърнат в жертва на престъпни посегателства (всъщност ние вече имаме и български примери).
Целта на курса обаче не е толкова “образователна” или “познавателна”. Иска ми се студентите сами да анализират начина на поднасяне на информация за престъпността в медиите и да му направят някакъв критичен разбор, като проследят в различни издания – централни и местни, как се отразяват тези проблеми. Така виждам реалния ефект от реализиране на моята идея, поне засега.
Бях окуражена да подготвя този курс и от моите пораснали деца, които намериха идеята за много интригуваща. Така казват и мои студенти, с които съм я споделяла. Иска ми се да излезе наистина нещо добро.
АНОТАЦИЯ
Дисциплината предоставя познания в областта на криминологията и виктимологията, като основният акцент е поставен върху мястото и ролята на журналистиката при отразяването на проблемите на престъпността, нейните жертви, наказателната политика и превенцията. Наред с това значително място се отделя на методите за събиране и интерпретиране на информацията за престъпността, както и за отразяване на общественото мнение по тази проблематика. Дисциплината запознава студентите и с европейските стандарти за свободата на словото, правото за предоставяне на информация и задължението за обективност, разработени от Европейския съд по правата на човека по проблеми, свързани с престъпността.
ОСНОВНИ ЦЕЛИ
Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– явлението престъпност, неговите основни характеристики, тенденции, както и умения за отразяването му;
– влиянието на медиите върху общественото мнение за престъпността и наказателната политика; проблемът медии-страх от престъпност;
– жертвите на престъпността , тяхната типология, рисковите групи с повишена степен на виктимност и виктимизацията като проблем, пряко свързан с журналистическата професия;
– мястото и ролята на медиите за водене на ефективна политика на противодействие на престъпността.
ПЪРВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Опитах се на много достъпен и разбираем език да представя на студентите основните криминологични проблеми, което неминуемо доведе и до необходимостта да ги „образовам“ и в сферата на наказателното право – особено във връзка с темата за свободата на словото и нейните ограничения. Реших, че бъдещите журналисти имат нужда да са информирани за някои от опасностите, които ги грозят – риска да бъдат съдени за обида или клевета, например.
Доколкото материята за правата на човека е моята слабост, се опитах да я „пречупя“ през призмата на преподаваната от мен дисциплина и да запозная студентите с основните стандарти на Европейския съд по правата на човека във връзка със свободата на словото, като им разкажа някои от основополагащите решения на Съда в тази насока.
Тъй като дисциплината е нова, все още доста експериментирам, особено с темите за курсови задачи, които са индивидуални и са подчинени на основната специалност на студентите. Задачите им се свеждат до анализ на публикациите в определена медия за конкретен период от време, но по проблем, свързан с престъпността. Друг тип задачи е подготвяне на анализ на конкретно решение на Европейския съд по повод осъден журналист за обида или клевета в собствената му страна. Последният тип задачи е съвсем скорошен – репортаж или друг журналистически жанр по повод проведена дискусия на студентите юристи, които изучават криминология, по предварително зададена тема. Темите са обявени един месец предварително, определени са водещи (медиатори), на всеки от студентите е определено каква теза трябва да защитава и обсъждането става във формат „кръгла маса“ . Самите журналисти нямат право на този етап да задават въпроси, но имат право да вземат интервюта след приключване на дискусията, която продължава 3 часа. Опитвам се да избягам от шаблона, да провокирам студентите и да направя материята по-атрактивна, макар че проблемите, обхванати от дисциплината, са достатъчно интересни поради своята актуалност. Мисля, че дискусиите имат бъдеще и са добра форма, но изискват по-голяма подготовка от страна на самите студенти. Тогава се получава почти като истинско и на студентите им е много интересно.
След като приключи сесията на първия ми випуск по тази дисциплина, мога да направя някакво обобщение. Мисля, че творческите курсови задачи провокират студентите да мислят и да се изявят. Особено ако те самите се отнасят сериозно към бъдещата си професия. Всеки един от типовете задачи показа възможностите на студентите и отношението им към предмета. Но мисля, че ще разширя за в бъдеще участието им в дискусиите по отделните теми, провеждани със студентите от юридическия фактултет по дисциплината криминология . Като че ли тук има заложен най-голям потенциал и възможност за изява както на бъдещите журналисти, от една страна, така и на юристите, които биха се мобилизирали повече.
Колкото до самия изпит, провеждан под формата на тест, идеята ми е да обхвана цялата изучавана материя, но пък да изисквам познаване на най-основните проблеми и понятия. Само че студентите решават, че могат да се явят и да си вземат изпита от “обща култура”, което тук за съжаление не е достатъчно. Освен това, точно на изпита проличава твърде голямата небрежност на езика, която е недопустима, ако се отразява такава наболяла тема, каквато е престъпността и нейното противодействие. Очевидно по време на лекции би следвало да положа повече усилия. Само че как да стимулирам студентите да влязат в аудиторията, ако те не го считат като свое основно задължение? Не съм привърженик на силовите методи и принудата чрез въвеждане на списъци или проверки за присъствие. В края на краищата пропуските остават за самия студент.
