Case of M. and Others v. Italy and Bulgaria (Application n° 40020/03), решение от 31 юли 2012 г.
Жалбоподателите са семейство роми – дъщеря (която към датата на събитията е непълнолетна), майка, баща и съпругата на брата на първата жалбоподателка. На 12 май 2003 г. първите трима пристигат в Италия, където им е обещана работа във вилата на ром от сръбски произход. По техни твърдения шест дни след пристигането им след нанесен побой и заплахи, че ще бъдат убити, родителите са изгонени от вилата и са принудени да се върнат обратно в България, а момичето е задържано. Там то е поставено под постоянен контрол, върху него е упражнявано насилие, бито е, принуждавано е да краде и многократно е изнасилвано. На 24 май майката се връща в Италия заедно с четвъртата жалбоподателка и съобщава на полицията за отвличането. На 11 юни 2003 г. след организирана полицейска акция момичето е освободено. То и майката са разпитани от полицията, след което им е предявено обвинение за лъжесвидетелстване и за набедяване срещу три лица, които са живеели във вилата. Италианските власти твърдят, че тримата жалбоподатели са се запознали с преполагаемия насилник в ромски лагер недалеч от Торино, където той е харесал момичето за своя жена, бил е договорен откуп с бащата на момичето и е била извършена „ромска сватба”, поради което не можело да става дума за отвличане и за принудително държане в робство, съответно – за трафик с цел сексуална експлоатация. Жалбоподателите повдигат няколко самостоятелни оплаквания по чл. 3 (че италианските власти не са действали с необходимата експедитивност да освободят момичето по-бързо и така то е било принудено да търпи нехуманно третиране в продължителен период от време; че прокуратурата във Верчелло (Италия) не е извършила ефективно разследване във връзка с повдигнатите от тях оплаквания за малтретиране от страна на сръбското семейство; че полицията се е държала зле с първата жалбоподателка и майка й по време на разпита), по чл. 4 (забрана за принудителен труд), както и по чл. 13 и чл. 14.
По повод оплакването за наличие на нарушение на чл. 4, Съдът изтъква, че не са налице достатъчно доказателства, които да го убедят в истинността на твърденията на жалбоподателите, за да приеме, че е налице трафик, както и принудително държане в робство или подчинение. Тъй като чл. 4 предвижда и процедурно задължение за държавите да извършат разследване при всяко подобно оплакване, той изтъква, че доколкото вече е установил нарушение на чл. 3 по повод липсата на ефективно разследване, че първата жалбоподателка е била жертва на нехуманно третиране, не се налагало отново да го разглежда в светлината и на чл. 4 и затова „оплакването срещу Италия, основаващо се на версията на жалбоподателите за нарушение на чл. 4 е необосновано и недопустимо“(§159)
Съдът установява нарушение единствено по повод оплакването за нарушение на чл. 3 във връзка с липсата на ефективно разследване за проявите на нехуманно третиране от страна на трети лица докато момичето е било във вилата, откъдето е освободено.
Решението е подписано с особено мнение от страна на съдия Здравка Калайджиева, която не приема заключението на състава за липса на нарушение на част от оплакванията по чл. 3 и чл. 4.