Case of Staykov v. Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006
Срещу жалбоподателя било повдигнато обвинение в извършването на убийство на осиновителката на свой приятел. Той бил задържан под стража в периода 23.12.1991 – 17.12.1998 г. Жалбоподателят многократно депозирал молби за промяна на мярката за неотклонение, които неизменно било отхвърляни с мотива, че обвинението срещу него е за извършено тежко престъпление.
Съдът отбелязва, че при разглеждането на молбите на жалбоподателя за освобождаване, националните съдилища, очевидно основавайки се на практиката на бившия Върховен съд, пренебрегват, както при делата Николова и Илийков, като ирелевантни, редица доводи на жалбоподателя, заради изместването на доказателствената тежест по член 152, ал. 1 и 2 от НПК.
На 9 декември 1998 г. Варненският окръжен съд изменил мярката за неотклонение, като определил парична гаранция в размер на 2 млн (неденоминирани) лева. До 17.12.1998 г. жалбоподателят останал в ареста, тъй като едва на тази дата успял да събере необходимата сума. Съдът изтъква, че когато обвиняемият остава в ареста въпреки нареждане за освобождаването му под гаранция, въпросът дали размерът на гаранцията е обоснован или не е въпрос по повод законността на продължителното задържане и подлежи на съдебен преглед в съответствие с член 5 § 4. Към релевантния момент жалбоподателят не е могъл да получи такъв преглед (поради липса на подобна регламентация в НПК)и затова е намерено нарушение на чл. 5§4.
Установено е нарушение и на чл. 3 в неговите материални аспекти.
