Affaire D.M.T. et D.K.I. c. Bulgarie (requête no  29476/06), решение le 24 juillet 2012

Жалбоподателите са съпрузи. Г-н Д. е заемал отговорна длъжност в СДВР в сектора за борба с икономическата престъпност.  На 28 юли  1999 г. бизнесмен депозира сигнал в НСБОП с твърдението, че жалбоподателят му е искал като подкуп значителна парична сума. Срещу последния е образувано досъдебно производство, той е задържан и първоначално осъден на 20 г. лишаване от свобода за пасивен подкуп, конфискация на цялото му имущество и лишаване от право да заема държавна служба в продължение на 3 години от военния съд на гр.София. Присъдата му е  оставена в сила от военния апелативен съд. ВКС я отменя и с решение от 14 юли 2004 г. връща делото за ново разглеждане на военния апелативен съд с указания деянието да бъде преквалифицирано, тъй като събраните доказателства сочат за извършено друго престъпление – измама. Макар че указанията на ВКС са били задължителни за по-долната инстанция, Прокуратурата не внася друг обвинителен акт, нито прави искане за промяна на правната квалификация, а апелативният съд също не преквдалифицира деянието.  Тази инстанция повторно оставя в сила присъдата на първоинстанционния съд за пасивен подкуп. При новото разглеждане на делото ВКС  променя квалификацията без да информира както жалбоподателя, така и обвинението и го осъжда   за опит за измама на 7 г. лишаване от свобода и конфискация на ½ от неговия дял от семейното жилище, като наред с това е лишен и от правото да заема длъжност в МВР. В хода на цялото досъдебно и съдебно производство той е отстранен от длъжност, но въпреки направеното от него искане служебното му правоотношение  е прекратено едва след присъдата на ВКС през декември 2005 г.

Европейският съд констатира, че ВКС при повторното разглеждане на делото не е уведомил страните относно новата правна квалификация на деянието, за което е повдигнато обвинение срещу жалбоподателя. Той отбелязва, че задължението за информиране на лицето обхваща  не само то да узнае на основание на какви фактически обстоятелства  му се повдига обвинение. От значение е то да е наясно и относно правната квалификация на деянието, в което  е обвинено. Според съда ако жалбоподателят е бил своевременно информиран, той би имал възможност от провеждането на друга защитна позиция, тъй като съставите на двете престъпления – пасивен подкуп и измама се различават съществено по българския НК. Наред с това не му е било предоставено и никакво време, за да се запознае с новото обвинение, по което впоследствие е бил осъден. Европейският съд изброява действията, които ВКС би могъл да предприеме, както и констатацията си, че това не е сторено поради липса на правна регламентация в НПК в хипотези като настоящия казус. Поради тази причина е било накърнено правото на жалбоподателя да бъде информиран подробно относно характера и причините за обвинението срещу него, както и правото му да разполага с достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита. Европейският съд достига до заключението, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е отговаряло на изискванията за справедлив процес.  Като не е предоставил възможност на жалбоподателя да се защити срещу новото обвинение за измама ВКС е нарушил чл. 6§1 във вр. с чл. 6§3 а) и b).

Европейският съд намира още, че процесът е продължил 6 години и 2 месеца, като 2,5 години забава са по вина на властите. Това забавяне е довело до причиняване на допълнителни увреждания на жалбоподателя, тъй като според българското законодателство той не е имал право да изпълнява никаква длъжност срещу заплащане (извън научно-изследователска или преподавателска) през целия този период от време. Ето защо Съдът намира, че е допуснато нарушение и на разумния срок за разглеждане на делото. Във връзка с това и поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита е налице нарушение и на чл. 13

Европейският съд установява нарушения и на чл. 8 във връзка с ограничаване правото на жалбоподателя да работи през целия период на досъдебно и съдебно производство, което е непропорционално като тежест. Поради липсата на законова възможност за претендиране на обезщетение при допуснато нарушение на чл. 8, е установено нарушение и на чл. 13.

Author

Write A Comment