Affaire Padalov c. Bulgarie (Requête no 54784/00), 10 août 2006
На 16 септември 1997 г., към жалбоподателя е предявено обвинение за въоръжен грабеж и насилие върху друго лице, което довело до трайно обезобразяване и представляващо случай на рецидив, опит за сексуално посегателство и бягство. При предявяване на обвинението жалбоподателят направил изрично изявление, вп исано в протокола, че му е известно, че има право на адвокат, но няма финансовата възможност да наеме такъв. Впоследствие в хода на съдебното производство той отново декларирал, че няма адвокат и не може да се защитава сам. С присъда от 27 януари 1998 г. жалбоподателят бил признат за виновен по всички повдигнати му обвиняние и осъден на 11 г. лишаване от свобода. В жалбата срещу присъдата той изрично посочил, че не е могъл да се защитава, защото предявените му обвинения били трудни за разбиране, а и неколкократните му искания до съдията да му бъде назначен служебен защитник са водели до отстраняването му от залата. Тези аргументти са оставени без уважение и присъдата е потвърдена от апелативния и от касационния съд.
Европейският съд изтъква, че интересите на правосъдието повеляват, че за да има справедлив процес, заинтересованото лице е трябвало да се ползва от правото на безплатна правна защита в рамките на наказателното производство срещу него. Член 6 § 3 в) поставя две условия при упражняване на това право. Първото е свързано с липса на « средства за наемане на защитник ». Няма спор, че жалбоподателят не е разполагал с такива предвид факта, че съвсем наскоро е бил освободен от затвора. На второ място, трябва да се отговори на въпроса, дали « интересите на правосъдието » налагат предоставяне на безплатна правна защита. В случая, жалбоподателят е бил изправен пред възможността да му бъде наложена присъда лишаване от свобода и в крайна сметка, е бил осъден на общо четиринадесет години. Към това се прибавят трудностите по установяване на фактите, тъй като жалбоподателят променил частичните си показания по време на етапа на следствието, и юридическата сложност на делото, които повдигат въпроси, свързани приложимостта на разпоредбите при наличие на множество нарушения, както и състоянието на рецидив.
Съдът счита, че не е установено жалбоподателят да се е отказал от правото си да използва служебно назначен адвокат. Предвид строгата присъда, която го грозяла, и сложността на приложимото законодателство, Съдът приема, че интересите на правосъдието повелявали, че за да има справедлив процес, заинтересованото лице е трябвало да се ползва от правото на безплатна правна защита в рамките на наказателното производство срещу него.Като не му е осигурила такава, държавата е нарушила чл. 6§ 1 и чл. 6§3с.
