Bonev v. Bulgaria(аррlication no. 49443/17),12 march 2024
Г-жа Д. Х. дължала на жалбоподателя 19 066 лв. Тъй като не успява да ги върне, през август 2008 г. страните подписват предварителен договор, с който тя се задължава да прехвърли на жалбоподателя собствеността върху временен павилион, използван за търговия и построен върху общинска земя във Варна, вместо дължимата от нея сума. Скоро след подписването на договора г-жа Д.Х. продава имота на сина си.
През 2010 г. жалбоподателят завежда дело за обявяване на предварителния договор за окончателен, но междувременно разбира за продажбата. Затова той предявява още един иск за прогласяване на недействителността на продажбата. Производството по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен е спряно до приключване на това за прогласване нищожността на прехвърлителната сделка. С окончателно решение на Варненския районен съд от 27 юли 2015 г. продажбата на павилиона е обявена за нищожна. Изрично е установено, че г-жа Д. Х. е действала с намерението да увреди интересите на жалбоподателя.
След възобновяване на производството по първото дело (относно обявяването на предварителния договор за окончателен) искът на жалбоподателя е отхвърлен с решение на Варненския окръжен съд от 6 юни 2016 г. Основният мотив на съда е, че павилионът междувременно е бил продаден на трето лице и затова не може да бъде придобит от жалбоподателя. Не са изложени никакви аргументи защо не се взема под внимание решението на районния съд от юли 2015 г., с което продажбата е прогласена за нищожна, макар че жалбоподателят изрично се позовава на този факт в хода на производството. Това решение не е допуснато до касация от ВКС. В жалбата си до касационната инстанция жалбоподателят също излага аргументи, основаващи се на решението, с което договорът за продажба на павильона е прогласен за нищожен.
Жалбоподателят повдига оплакване по чл. 6§1 от Конвенцията за това, че националните съдилища не са изложили никакви аргументи и не са коментирали решението от 27 юли 2015 г.
Европейският съд припомня, че основните принципи относно приложимостта на чл. 6§1 са изложени от него в скорошното му решение по делото Zayidov v. Azerbaijan (no. 2) (no. 5386/10, § 91, 24 March 2022, със съответните препратки).Член 6 § 1 от Конвенцията изисква решенията на съдилищата да посочват мотивите, на които се основават. Без да изисква подробен отговор на всеки аргумент, представен от жалбоподателя, това задължение все пак предполага, че страните в съдебното производство могат да очакват да получат конкретен и ясен отговор на аргументите, които са решаващи за изхода на това производство.(§10)
В настоящия случай жалбоподателят се е позовал на решението от ли 2015 г. както пред окръжния, така и пред Върховния съд. Европейският съд подчертава, че макар и да не е негова задача да определя окончателно последиците от това решение върху производството относно предварителния договор, но е очевидно, че то би могло да бъде от решаващо значение за обявяването на предварителния договор в окончателен. Въпреки това националните съдилища не са го взели под внимание в мотивите си. Варненският окръжен съд е посочил в противоречие с него, че павилионът е валидно прехвърлен на сина на г-жа Д.Х., а ВКС намира, че не може да разгледа въпроса.
Ето защо Съдът достига до извода, че националните съдилища не са разгледали надлежно съществения аргумент на жалбоподателя и по този начин не са мотивирали своите констатации в заведеното от него производство. Така е било допуснато нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.
Жалбоподателят повдига оплакване и по чл. 1 от Протокол 1, но Съдът го отклонява, тъй като намира, че вече е установил нарушение на чл. 6§1 и не може да спекулира какъв би бил изходът на спора, ако не бе извършено това нарушение (в този см. Albina v. Romania, no. 57808/00, §§ 42-43, 28 April 2005, и Idakiev v. Bulgaria, no. 33681/05, §§ 60-64, 21 June 2011).
На жалбоподателя е присъдено обезщетение на неимуществени вреди.
