Case of Fazliyski v. Bulgaria ((Application no 40908/05)16 April 2013
Жалбата е свързана с оплаквания за нарушаване на принципите на състезателност и равенство на средствата в административния процес пред Върховния административен съд по повод прекратяването на служебното правоотношение на служител от Националната служба за сигурност. Европейският съд за правата на човека установява две самостоятелни нарушения на чл. 6§1.
Жалбоподателят бил уволнен от Националната служба за сигурност след като служебно му била изготвена психологическа оценка за годност от Института по психология на МВР. Тя включвала изследване с полиграф, психологически тест и беседа. Становището на психолозите, което не било връчено на жалбоподателя, било, че той е негоден да изпълнява длъжността си. Този документ бил определен като такъв, съдържащ класифицирана информация и не бил връчен на жалбоподателя, нито той имал възможност да се запознае с него. Скоро след това той бил освободен от изпълняваната длъжност със заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл.253 от ЗМВР от 1997 г. /отм./
Жалбоподателят обжалвал заповедта пред Върховния административен съд, изтъквайки, че психологическата оценка, въз основа на която тя е била издадена, не е била обективна и безпристрастна и че тя не е изготвена от независим орган . Поради това, че този документ бил определен като такъв с класифицирана информация, цялото дело било засекретено. Нито тричленният, нито петчленният състави на ВАС намерили нарушение в процедурата по освобождаването на жалбоподателя от заеманата от него длъжност. В мотивите на решенията от 2004 и 2005 г. било посочено, че съдът е обвързан от заключенията на изготвената психологическа оценка за годност от Института по психология на МВР.
През 2006 г. след съответни законодателни промени било регламентирано, че тези психологически оценки ще подлежат на съдебен контрол, както и че те няма да представляват класифицирана информация.
Европейският съд отхвърля възраженията на правителството за недопустимост на жалбата като не попадаща в предметния обхват на чл. 6§1 ( ratione materiae). Той обръща внимание, че съгласно българското законодателство е предвиден съдебен контрол върху заповедите за освобождаване на служители от системата на МВР, а спорът е свързан със защита на граждански права, поради което попада в приложното поле на чл.6§1.
Европейският съд изтъква, че не е негова работа да дава оценка доколко са правилни или не решенията на националния съд и имало ли е или не основания жалбоподателят да бъде уволнен. Той отбелязва, че прекратяването на служебното правоотношение изцяло се е основавало на експертната оценка на специалистите от Института по психология към МВР, което по принцип не е необичайно. Проблемът е в това, че този документ сам по себе си не подлежи на съдебен контрол, съгласно практиката на националните съдилища. Отказът на Върховния административен съд да извърши самостоятелен контрол върху психологическите оценки обаче и нещо повече – да се чувства обвързан от тях в постоянната си практика, е в нарушение на правото на справедлив процес. Върховният административен съд по този начин ограничава собствената си компетентност да разгледа спора по същество и възможността да осъществи пълен съдебен контрол върху административните актове на Министъра на вътрешните работи.(§59) Нито Върховния административен съд в мотивите си, нито правителството в своето становище са се опитали да оправдаят този отказ на достъп до съд поради легитимността на преследваната цел или нейната пропорционалност.
Поради това Европейският съд установява нарушение на чл. 6§1 в този аспект.
Второто нарушение на чл. 6§1 е свързано със засекретяването на делата на служителите от системата на МВР и липсата на публичност както при гледането на делото, така и при постановяване на решението. Европейският съд отбелязва, че възможността на жалбоподателя да получи достъп до делото, да обжалва съдебните актове и след изрична молба да получи заверени екземпляри от решенията на двете инстанции на ВАС не е достатъчно, за да се приеме, че е налице съответствие с гаранциите на справедливия процес, залегнали в чл. 6§1. Вярно е, че решенията са били разсекретени през август 2006 г. след като е било констатирано, че те неправилно са били засекретени, но това е станало година и три месеца след приключване на производството. Европейският съд отбелязва, че не намира за уместно да коментира дали делото на жалбоподателя правилно или неправилно е било засекретено. Той обаче изтъква, че дори и в много по-сериозни случаи, когато става въпрос за експулсиране на лица поради заплахата им за националната сигтурност или за лица, заподозрени в терористична дейност, редица държави са избрали да се класифицират само онези части от съдебни решения, чието оповестяване би изложило на риск националната сигурност или безопасността на другите. Европейският съд напомня, че публичността на съдебните решения цели да се осигури контрол върху съдебната власт от страна на обществеността и представлява основна гаранция срещу произвол от страна на изпълнителната власт.(§69).
Въз основа на изложените мотиви Съдът установява наличието и на второ нарушение на чл. 6§1 и присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателя.
Решението е класифицирано по степен на важност в ниво две (нивата са от 1 до 6)
но по степен на важност в ниво две (нивата са от 1 до 6)