Case of Nedelcheva and Others v. Bulgaria (Application no. 5516/05), 28 May 2013

/реституция по ЗСПЗЗ/

Наследодателят на жалбоподателите придобива редица земеделски имоти като бежанец от Беломорска Тракия през 30-те години на миналия век. През 50-те години земите му са включени в ТКЗС, а през 80-те години върху част от тях започва изграждането на курортния комплекс „Дюни“. След приемането на ЗСПЗЗ  е депозирано искане до поземлената комисия за възстановяване на ниви с обща площ от 19, 7 дка. През 1992 г. Поземлената комисия им признава правото на реално възстановяване върху три имота с обща площ от 11, 5 дка (имот А), а за останалата част им отказва (имот Б), поради извършеното застрояване там. До 2000 г.р никой не оспорва правото на собственост на жалбоподателите, които междувременно се снабдяват с нотариален акт и правят искания за издаване на строителни разрешения. Реално те не влизат във владение на имота си, поради това, че той е зад оградата на курортния комплекс. Междувременно започва процедура по приватизация и през 2000 г. „Дюни“ АД предявява ревандикационни искове срещу всички собственици, чиито имоти са възстановени от поземлената комисия, макар че от съдържащите се в община Созопол документи няма данни тези имоти да са включени в капитала на акционерното дружество. Граждански производства приключват в полза на акционерното дружество. След влизане на решението в сила жалбоподателите депозират искане да им бъде предоставена друга равностойна земя или обезщетение, но до датата на настоящото решение все още те не са получили никакво обезщетение.

По отношение на останалите 8 дка (имот Б) жалбоподателите депозират искане да бъдат обезщетени с акции на основание ЗППДОбП (отм.). В развилото се съдебно-административно производство на жалбоподателите е определено обезщетение в размер на 56 997 броя акции, представляващи 0,5496 % от капитала на „Дюни“ АД. Министерството на икономиката обаче отказва да изпълни решението и предлага на жалбоподателите едва 17 700 акции, тъй като не разполагало с повече. Предложението на жалбоподателите да им бъде изплатена паричната равностойност в едно с дължимите лихви за забава не е прието и към настоящия момент.

Европейският съд установява две самостоятелни нарушения на чл.1 от Протокол 1. Първото произтича от отказа на властите да изплатят на жалбоподателите обезщетение за имот Б (в акции). Във връзка с това Съдът приканва страните да се споразумеят и отлага произнасянето си за размера на претенцията по чл. 41 от Конвенцията.  Второто нарушение е свързано със забавения процес на реституция по повод на всички имоти на жалбоподателите. Европейският съд припомня, че в много свои решения вече е установявал подобни нарушения (Sivova and Koleva v. Bulgaria, no. 30383/03, §§ 29-54, 15 November 2011, Lyubomir Popov v. Bulgaria (no. 69855/01, §§ 83-95, 7 January 2010; Naydenov v. Bulgaria, no. 17353/03, 26 November 2009; Petkova and Others, nos. 19130/04, 17694/05 and 27777/06, 25 September 2012;  Ivanov v. Bulgaria, no. 19988/06, 11 December 2012).

Съдът отбелязва, че забавянето до голяма степен се дължи на законодателството, което е предвидило паралелното протичане на двата самостоятелни процеса – реституция и приватизация, като същевременно е уредило самостоятелни съдебни процедури при възникнало оспорване  с трети лица. Той изтъква, че задължение на властите е да организират така дейността на административната и на съдебната си система,  че да гарантират правата, защитени от Конвенцията (§78). Съдът отбелязва, че дори и след приключване на съдебното производство, започнало от „Дюни“ АД   през 2007 г., забавянето на процедурите по реституция и компенсация е изцяло по вина на властите и той не приема обясненията на Правителството за предприетите усилия в тази насока.

Европейският съд отхвърля като недопустимо оплакването за лишаване от собственост, позовавайки се на своя стандарт в решението Kopecký v. Slovakia ([GC], no. 44912/98, § 35, ECHR 2004‑IX.

Той присъжда обезщетение на жалбоподателите за неимуществени вреди във връзка с прекомерната продължителност на реституционния процес и приканва страните към споразумение във връзка с неизпълнението на съдебното решение от страна на властите по повод определеното обезщетение за имот Б.

Author

Write A Comment