Case of Pfeifer v. Bulgaria (Application no. 24733/04), 17 February 2011

Срещу български гражданин в началото на 90-те години започват няколко досъдебни производства, в хода на които му е отнет задграничния паспорт и той е лишен от възможността да пътува зад граница дори и с единствената цел да се среща със съпругата и  дъщеря си, които живеят в Германия. Дори в началото да е основателна, мярката за ограничаване на личната свобода на придвижване може да се превърне в несъразмерна, ако действието й продължава дълго. От една страна съдебните власти поне в началото са имали причина да се опасяват от възможността жалбоподателят да се укрие извън страната. Той е напуснал България в деня след предполагаемото извършване на престъплението, приел е фамилното име на съпругата си и е екстрадиран от Германия  . Тези основания може да са били достатъчни да оправдаят налагането на забраната в началото. По-късно обаче целесъобразността им безсъмнено е намалявала, но в същото време с две изключения органите на прокуратурата и съдилищата са продължили машинално да се позовават на тях чак до май 2006 г. (вж. съответно решението по делото Недялков срещу България, № 44241/98, § 66, 3 ноември 2005 г.). Имало е много други фактори и аргументи за отмяна на забраната, като например изминалият период от време след налагането й, необосновано бавното движение на делото, признато няколкократно от съдилищата , акуратното явяване на жалбоподателя на всички съдебни заседания, също отбелязано от съдебните инстанции  , обстоятелството, че два пъти е пътувал до Германия и се е връщал навреме за съдебните заседания, все по-сериозните смущения в семейния му живот поради отсъствието му, фактът, че не може да издържа задоволително семейството си от България и че има малко дете. На тези въпроси изглежда не е било обърнато подходящо внимание от съдилищата, разгледали молбите и жалбите на жалбоподателя. Изложените   обстоятелства сочат, че българските органи на наказателното преследване и съдилищата не са преценили всички доказателства и доводи при вземането на решение и не са обосновали по задоволителен начин наложената на жалбоподателя продължителна забрана за напускане на пределите на страната.

Съдът намира нарушение на чл. 2 от Протокол 4, както и на чл. 13 и присъжда обезщетение. Той отсъжда, че не се налага самостоятелно да разглежда фактите в светлината на чл. 8.

Author

Write A Comment