Case of Sabev v. Bulgaria(Application no. 27887/06), 28 May 2013
Жалбоподателят е осъден на наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ при определен „специален режим“. След влизане на присъдата му в сила през 1999 г. той е преместен от Бургаския в Ловешкия затвор. През периода 2004-2006 г. жалбоподателят предявява три самостоятелни иска по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с лошите и нехуманни условия в затвора, свързани както с битовите условия там, така и със специалния режим. Първият е частично уважен за 280 лв (поради недоказаност на страданията, преживени в резултат на лошите условия), а жалбоподателят е осъден да заплати разноски за 158 лв. Предмет на второто производство са лошите условия в затвора, произтичащи от „специалния режим“ в Бургаския и Ловешкия затвори в периода 1993-2004. Ловешкият окръжен съд отхвърля иска, мотивирайки се, че самият закон определя съдържанието на специалния режим. Апелативният съд във Велико Търново отменя решението и уважава частично иска, позовавайки се на практиката на Европейския съд. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 2000 лв, но той е осъден да заплати разноски за 1080 лв. Това решение все още не е изпълнено. Предмет на третата искова молба е претенцията за обезщетение за лошите условия в Ловешкия затвор през периода 2004-2006 г. Административният съд на София-град уважава частично иска на жалбоподателя, констатирайки, че в исковия период жалбоподателят не е имал в килията си нито течаща вода, нито санитарен възел и че едва три-четири пъти на ден е бил допускан до тези санитарни помещения. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 750 лв , а той е осъден да заплати разноски на стойност 390 лв.
Европейският съд отхвърля възраженията на Правителството за недопустимост на жалбата поради това, че ЗОДОВ представлява ефективно вътрешноправно средство за защита, както и поради загуба на статуса на „жертва“ на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че по принцип ЗОДОВ би могъл да бъде ефективно средство при оплаквания за лоши условия в затвора. Когато обаче те са свързани и произтичат пряко от строгостта на самия „специален режим“, определен на затворниците, осъдени на доживотен затвор без право на замяна, „Съдът не е убеден, че една подобна жалба би имала успех“ (§85). Той се позовава на трайната практика на ВАС по този повод, както и на множество свои решения по български дела. Съдът отбелязва наред с това, че при преценката дали жалбоподателят е загубил или не статуса си на жертва не е от значение само фактът, че водените от него дела са били донякъде успешни, но и размерът на обезщетението, който е бил присъден от националните съдилища, както и дали тези решения са били изпълнени. Той констатира, че общата сума от трите самостоятелни производства е едва 3030 лв, а разноските, които жалбоподателят е бил осъден да заплати са възлизали на 1 628 лв. Присъденото обезщетение на жалбоподателя все още не му е заплатено.
Съдът заключава, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ не може да бъде считан като ефективно вътрешноправно средство за защита, когато оплакванията от лошите условия в затвора пряко произтичат от „специалния режим“, определян на лицата, осъдени на доживотен затвор без право на замяна (§ 102).
Доколкото Правителството не представя информация за наличието на други правни възможности за получаване на обезщетение, Европейският съд установява нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 3.
