Case of Vasilev v Bulgaria (Application no. 59913/00), 2 February 2006
Жалбоподателят бил задържан на 20.01.1995 г. по обвинение за участие в организирана група, извършвала грабежи. На 11.09.1996 г. Окръжният съд във Велико Търново го осъжда на 16 г. лишаване от свобода Присъдата е обжалвана пред Върховния съд. Междувременно през 1997 г. съдебната система е реформирана и делото е изпратено на новосъздадения Апелативен съд във Велико Търново, който след няколко проведени заседания установява, че двама от подсъдимите са били предсавлявани от един и същ адвокат в досъдебната фаза, поради което отменя присъдата и връща делото на досъдебна фаза. Делото след това двукратно е внасяно с обвинителен акт в окръжния съд и отново е връщано на прокуратурата. При внасянето на третия обвинителен акт в окръжния съд се оказва, че не може да бъде образуван състав и делото е изпратено на Ловешкия окръжен съд през 2000 г. От насрочените 32 дати за съдебни заседания в периода декември 2000 – ноември 2005 г., на всяка от които поне един от обвиняемите или негов адвокат не се явявали и заседанието било отлагано. През април 2001 г. окръжният съд изменил мярката за неотклонение, като определил парична гаранция от 4 000 (неденоминирани) лв . Жалбоподателят обжалвал определения размер на паричната гаранция. Апелативният съд без уважение жалбата с аргумента, че нямал компетентността да разгледа промянат на размера на паричната гаранция.На 31 юли 2001 г. жалбоподателят заплаща гаранцията и е освободен.
Съдът отбелязва, че задържането на жалбоподателя между 12 септември 1996 (датата, на която е осъден и получил присъда лишаване от свобода) и 9 февруари1999 (датата, на която са отменени осъждането му и присъдата) попада в обхвата на чл. 5 § 1(a) от Конвенцията , а чл. 5 § 3 от Конвенцията не намира приложение по отношение на този период.
Съдът приема, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя по член 5 § 3 (20 януари 1995 – 12 септември 1996 и 9 февруари 1999 – 31 юли 2001) поради продължителността на неговото задържане от приблизително четири години и два месеца, тъй като властите не са проявили нужното усърдие да ускорят разследването, нито са освободили жалбоподателя преди гледане на делото му. Съдът посочва, че в производството по законосъобразността на задържането вътрешните съдилища не са осигурили всеобхватен съдебен контрол и не са спазили принципа за безпристрастност и равнопоставеност. Той намира, че когато обвиняем остане в ареста въпреки решение, разпореждащо освобождаването под гаранция, въпросът дали размерът на гаранцията е оправдан, е въпрос за законосъобразността на продължаващото задържане и трябва да подлежи на съдебен контрол, съгласно член 5 § 4 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1 от Конвенцията.
