Chengelyan and Others v. Bulgaria (Application no. 47405/07), 21 april 2016
Наследодателите на седемте жалбоподатели са притежавали недвижим имот с двуетажна къща в историческата част на гр. Пловдив. През 1966 г. тя е отчуждена по ЗПИНМ и на собствениците е заплатено обезщетение. След приемането на реституционния закон във връзка с възстановяване на собствеността, отчуждена по градоустройствените закони през 1992 г., част от наследниците депозират молба до кмета на града да им бъде възстановен имотът. Молбата им е оставена без уважение, след което заповедта на кмета е обжалвана пред окръжния съд, който я оставя в сила. По жалба на жалбоподателите Върховният административен съд отменя решението на долната инстанция. В своето решение от октомври 1998 г. той приема, че както отчуждаването, така и последващото ползване на имота е било незаконосъобразно. Жалбоподателите възстановяват на общината полученото парично обезщетение, за да изпълнят и другото изискване на реституционния закон. През 2001 г. те се снабдяват с нотариален акт за собственост.
След многократни опити да влязат в преговори с общината и да бъдат въведени във владение, които се оказват безуспешни, през декември 2003 г. жалбоподателите предявяват ревандикационен иск срещу община Пловдив и наемателя на имота – „Фонд 13 века България“. Националните съдилища приемат, че са компетентни не само да разгледат този иск, но и да осъществят косвен съдебен контрол върху решението на ВАС, тъй като в хода на това първо съдебно производство нито общината, нито фондът, са взели участие. ВКС намира, че не са били налице предпоставките за възстановяването на имота, тъй като той е бил културно-исторически паметник, а наред с това били извършени толкова съществени реконструкции и преустройства, че това по смисъла на закона означавало, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е било изпълнено.
Съдът безусловно приема, че жалбоподателите са имали „притежания“ по смисла на чл. 1 от Протокол 1, тъй като в тяхна полза е било постановено решението на ВАС, те са възстановили получената като обезщетение сума и са получили през 2001 г. нотариален акт. Доколкото той установява, че властите (и националните съдилища) са действали в нарушение на принципа на правната сигурност, присъщ на чл. 6§1, той заключава, че намесата не може да се счита за законна по смисъла на Конвенцията, поради фундаменталния характер на принципа за върховенството на закона в едно демократично общество, част от който е принципът на правната сигурност. Съдът не вижда причина да достигне до друго заключение, различно от това, до което е достигнал в решенията си по сходни случаи – Decheva and Others v. Bulgaria (no. 43071/06, 26 June 2012,§56) и Kehaya and Others (nos. 47797/99 and 68698/01,12 January 2006),§ 69. Подобно на тези две дела в този случай не става въпрос за повторно започване на гражданско производство в рамките на сроковете и при условията, уредени в закона, а за непризнаване ефекта на силата на пресъдено нещо на окончателно съдебно решение, постановено в охранително производство. Това е достатъчно за него да установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът намира за необходимо да отбележи по повод възраженията на правителството, че сградата била паметник на културата и не подлежала на реституция, че тя е обявена за такава още през 1949 г., но до отчуждаването й през 1966 г. е била владяна от своите собственици. Фактът, че е паметник на културата, е бил известен и на ВАС, който не е приел, че това е пречка за реституиране на имота.
Съдът отлага въпроса относно приложението на чл. 41 за по-късен момент.
Той установява наред с това и нарушение на чл. 6§1.
………………………………………………..
чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл.8 (право на неприкосновеност на жилището)
Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria (Application no. 46577/15),
През 1986 и 1999 г. жалбоподателката придобива последователно по наследство 77% идеални части от един недвижим имот в с. Синеморец – целият от 625 кв.м. През 2005 г. двамата жалбоподатели, които до този момент живеят в Бургас на семейни начала, напускат града, тъй като според обясненията им нямат средства, за да се издържат. Междувременно жалбоподателят е инвалидизиран поради сърдечно заболяване и получава пенсия за инвалидност. Те се заселват в Синеморец, където в периода 2004-2005 г. реконструират една полуразрушена постройка и построяват едноетажна тухлена къща без да поискат строително разрешение.
През 2011 г. по сигнал на част от съсобствениците служителите на общината извършват проверка и установяват, че къщата е била построена незаконно. ДНСК издава заповед за премахване на незаконната постройка, която е обжалвана от жалбоподателката. Бургаският административен съд оставя без уважение жалбата. Решението му е потвърдено от Върховния административен съд през март 2015 г. Тъй като жалбоподателката не изпълнява заповедта сама да разруши незаконната постройка, властите възлагат процедурата по разрушаване на частна фирма. След като правителството е информирано от съда за депозираната жалба, ДНСК препоръчва на общинските власти да предложат на жалбоподателката, ако е необходимо, друго жилище, а социалните служби й предлагат да я подпомогнат. До постановяване на решението на Съда къщата все още не е разрушена.
Съдът не установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Той подчертава, че предвиденото разрушаване на къщата, макар и да представява намеса в правото на собственост, но то е предвидено в закона и съответства на общия интерес, тъй като има за цел да осигури спазването на правилата за градоустпройството. Наред с това, фактът, че къщата е била построена съзнателно без съответното разрешение за строителство е един съществен елемент, който следва да бъде взет предвид. Издадената заповед за премахването на къщата е имало за цел да разубеди всички, които са склонни да нарушават закона, което следва да бъде взето под внимание във връзка с множеството незаконни постройки в България. Съдът подчертава, че държавата разполага с широка свобода на преценка в избора си на средства, чрез които да реализира своята цел и поради това интересът на жалбоподателката в качеството й на собственик не може да бъде поставен над тези съображения.
Съдът не установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът приема, че ако заповедта бъде изпълнена, би било допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Той не установява нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 8.
