Dimitrov and Others v. Bulgaria(Application no. 77938/11), 1 July 2014
Жалбата е по повод смъртта на български гражданин, настъпила по време на задържането му при полицейска операция. Родителите, детето и жената, с която е живеел на съпружески начала, повдигат оплаквания по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията.
На 10 ноември 2005 г. регионалното звено за борба с организираната престъпност в Благоевград получава заповед да задържи пострадалото лице, за което е имало сведения, че е замесено в разпространение на наркотици и сводничество. В резултат на проведената операция то е задържано, но непосредствено след това умира. Няколко са версиите относно задържането и неговата смърт. Според близките на жертвата цивилно облечени и маскирани лица без опознавателни знаци принудително са го извлекли от автомобила му докато той е разговарял по мобилния си телефон. Поставили са ръцете му зад гърба и са му сложили белезници, след което са го повалили на земята и са започнали мълчаливо да му нанасят удари в продължение на 15 минути. Свидетели чуват виковете му, че се задушава и въпросите какво искат от него и защо го бият.Според проведеното по-късно вътрешно разследване, разпоредено от Главния секретар на МВР, пострадалият не се подчинил на полицаите, когато те му разпоредили да излезе от автомобила си, а започнал да бяга, поради което се наложило да бъде употребена сила и след като му поставили белезници, го оставили на земята. Тъй като бил неподвижен, извикали бърза помощ, но пристигналият лекар установил смъртта му. Според акта за смърт пострадалият е починал от остър кардиогенен шок и остра сърдечна недостатъчност. Когато по-късно тялото на г-н Димитров било предадено на близките му, те видели множество наранявания по тялото му и поискали да бъде извършена аутопсия, за да се изяснят причините за смъртта му. Петимата експерти, участвали в аутопсията, достигнали до заключението, че причината за смъртта на г-н Димитров е бил закрита мозъчна травма, поради четири силни удара по главата, причинили комоцио и контузия , което е довело до срив на функциите на мозъка, и на парализа на жизнените центрове (сърдечни и респираторни), които са били пряка причина за смърт. Травматичното разкъсване на аортата е било вторичен фактор, причинен от удари в гърба между прешлените. Експертите не установяват медицински данни за оказана съпротива от страна на пострадалото лице.
Първоначално досъдебното производство срещу петимата полицаи е прекратено с мнение, че не е налице престъпление, защото те са действали в съответствие с разпоредбите на ЗМВР. Това постановление на прокуратурата е отменено с указания за извършването на конкретни процесуално-следствени действия.
В следващите 5 години делото е разгледано от два състава на Софийския военно-окръжен съд /и двата пъти са постановени осъдителни присъди на осн. чл.116, т. 2, 5 и 6. от НК /, от два състава на Софийския военно-апелативен съд /който намира подсъдимите за виновни, но изменя присъдите относно размера на наказанията/ и от два състава на ВКС. При второто разглеждане на делото с решение от 09.06.2011 г. ВКС оправдава подсъдимите, приемайки, че е налице случайно деяние и между действията на полицаите и настъпилата смърт на пострадалия няма никаква причинна връзка. Решението е подписано с особено мнение от един от съдиите, който намира, че въпросът относно причината за настъпилата смърт не е бил изяснен поради недопускането на т.н. „арбитражна“ експертиза, поискана от повереника на жалбоподателите още при първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция поради противоположните становища на вещите лица, извършили експертиза в досъдебното производство и тези, назначени при първото гледане на делото във военно-апелативния съд /дали се касае за смърт, причинена от черепно-мозъчна травма и руптура на аортата или на позиционна асфиксия/. Поради това според този съдия е следвало да има ново разглеждане на делото.
Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 2 и 3 от Конвенцията.Те твърдят, че г-н Димитров е бил умишлено убит от петима полицейски служители и, че констатациите на ВКС във връзка с причините за смъртта му са били произволни.
Въпреки възраженията на Правителството за неприложимост на чл. 2 Европейският съд разглежда оплакванията едновременно по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. Той се аргументира с това, че независимо от това коя от трите версии за смъртта на г-н Димитров се приемат като истинна, не се спори, че когато е починал, той изцяло е бил под контрола на петима полицаи, които са провеждали операцията срещу него. Съдът отбелязва, че използването на сила срещу г-н Димитров и многобройните наранявания, претърпени от него не са били разследвани във вътрешното производство. С изключение на две очевидки /една от които приятелката на пострадалия, а другата – сестра й, които наблюдавали от балкона на къщата побоя/, тези служители изглежда са единствените преки очевидци на смъртта на г-н Димитров. Поради това Съдът счита, че делото следва да бъде разгледано в светлината на член 2 от Конвенцията, независимо от факта, че точната причина за смъртта на г-н Димитров и наличието на пряка причинно-следствена връзка между силата, използвана срещу него и смъртта му се оспорват. Освен това, отговорността на държавата по силата на член 2 не се ограничава до случаите, в които съществуват сериозни доказателства, че употребата на сила от страна на държавни служители има или би могло да има пряка причинна връзка със смъртта на един човек. Тя може да бъде ангажирана, когато при осъществяването на дадена операция не са взети всички възможни предпазни мерки при избора на средствата и методите с цел да се избегне или поне минимизира случайната загуба на човешки живот. Доколкото медицинските експертизи установяват, че г-н Димитров е бил подложен на малтретиране от страна на петима офицери, и тези обстоятелства са приети от първоинстанционния и въззивния съд за доказани по делото, Европейският съд заключава, че чл. 3 от Конвенцията също намира приложение.
Съдът започва анализа си с отговор на въпроса дали приложената физическа сила и нанесените наранявания са били абсолютно необходими за задържането на г-н Димитров. Въпреки твърденията на Правителството, самите национални инстанции установяват, че петимата полицейски служители са нарушили разпоредбите на ЗМВР и са превишили употребата на сила. Макар и да е спорна причината за смъртта на пострадалия, няма съмнение относно характера и естеството на уврежданията, получени от него в резултат на употребата на сила. Ето защо Съдът заключава, че малтретирането,на което е бил подложен г-н Димитров, не е било оправдано. Той припомня добре утвърдената си практика по повод позитивните задължения на държавите за провеждане на ефективно разследване в случаите на причинена смърт и малтретиране от представители на държавата и подлага на анализ действията на властите в конкретния казус.
Съдът отбелязва на първо място, че вътрешното разследване, проведено от Министерството на вътрешните работи, не отговаря на горните изисквания /то не е независимо, близките не са уведомени за него и нямат достъп до материалите от проверката; след приключване на наказателното производство то не е възобновено/.
Следващата стъпка на Съда е да установи дали националните съдилища са изпълнили надлежно изискванията за провеждане на ефективно разследване. Той констатира, че въпреки някои пропуски и неточности в хода на досъдебното и на съдебното производство това не е попречило нито на първоинстанционния, нито на апелативния съд да изяснят детайлно фактическите обстоятелства и на тази основа да достигнат до извода за неоправданото използване на сила и за умишлено причинената смърт на пострадалото лице. Тези заключения са в унисон с изискванията на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. Върховният касационен съд обаче достига до противоположно заключение и отменя осъдителните присъди на петимата полицаи. Съдът отбелязва във връзка с това, че Върховният касационен съд е решил в нарушение на установената съдебна практика да направи нови фактически констатации /за наличието/липсата на пряка причинна връзка между действията на полицаите и смъртта на жертвата. Те /констатациите/ не се основават на нови доказателства, а на тяхното различно тълкуване. Европейският съд констатира, че в мотивите на последното решение на ВКС изцяло са пренебрегнати въпросите относно малтретирането на жертвата от страна на подсъдимите и анализът е съсредоточен единствено върху това – дали е налице пряка причинна връзка между техните действия и смъртта на г-н Димитров.
В заключение Съдът не счита, че наказателното производство, осъществено от властите, е довело до установяване на всички обстоятелства, свързани с изясняване отговорността на лицата, причинили смъртта на жертвата. Съдът отбелязва с особена загриженост, че заключението на ВКС, че петимата полицаи не са извършили никакво нарушение на закона, обхваща без да прави разлика всички техни действия по време на инцидента /§ 145-146/.
Той изразява своето безпокойство и относно липсата на разследване на по-широката картина по повод начина на планиране, целта и самия контрол по осъществяване на полицейската операция и доколко тактиката за прекомерната употреба на сила не е била целенасочена и умишлена или се е оказала неизбежна последица от действията на полицаите. Сериозни опасения изказва Съдът и по повод констатациите му за опитите на участвалите в задържането на жертвата лица да прикрият инцидента, което не се случва за първи път. Той отбелязва, че не би могъл да предложи единна процедура относно отговорността на държавните служители в подобни ситуации, но при всички положения следва да има такава, за да се поддържа общественото доверие. В противен случай само ще се засилват страховете и съмненията /както е в конкретния случай/, че полицията е целяла физическото ликвидиране на жертвата.
Европейският съд установява нарушения едновременно на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията.
По повод оплакванията по чл. 6 за допуснати нарушения на различни аспекти на правото на справедлив процес Европейският съд намира същите за допустими, но неоснователни.
