Dimitrov v. Bulgaria (Application no. 78441/11) ), 24 November 2016
1 от Протокол 1 (нарушаване правото на мирно ползване на собствеността поради прекомерна продължителност на неизпълнение на задължения по отчуждителни процедури)
/решението е постановено от комитет от трима съдии/
Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria
Бащата на жалбоподателя е притежавал къща с двор в гр. София. През 1978 г. тя е отчуждена за изграждането на жилищна сграда на основание чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ. Със заповед по чл. 100 от закона му е определено като обезщетение предоставянето на двустайно жилище и гараж. През 1982 г. бащата получава определения му апартамент, но не и гаража. След 1992 г. (когато ЕКПЧ влиза в сила за България) той многократно отправя искания до общината да изпълни издадената от нея заповед.С писмо от януари 2012 г. главният архитект на София го информира, че няма жилищни сгради с гаражи, за да бъде обезщетен. През същата година бащата предявява иск на основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу общината. Искът му е отхвърлен с влязло в сила решение на ВАС от 21.06.2011 г. с аргумента, че не е налице незаконно действие от страна на властите. Пред 2008 г. бащата умира, а жалбоподателят е единственият му наследник.
Съдът констатира, че жалбата е подобна на случаите Kirilova and Others, cited above (see also Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Той приема, че жалбата попада в предметния обхват на чл. 1 от Протокол 1 и по-специално – по първата хипотеза на първото изречение на тази разпоредба, прокламиращ общото правило за мирно ползване на собствеността, тъй като с решението по чл. 100 ЗТСУ на бащата на жалбоподателя му е било признато правото на собственост и на гараж. Това става преди 39 години, 24 от които – във времевия обхват на действие на Конвенцията и компетентността на Съда. Единственото обяснение, дадено от властите в лицето на Главния архитект на София, е, че към настоящия момент не са налични изградени жилищни сгради с гаражи, което не може да бъде прието като оправдание за толкова дълго забавяне. В случаи като настоящия властите са длъжни да действат своевременно и по подходящ начин. Вместо това те приемат една пасивна позиция и дори не предприемат никакви действия. Така те поставят жалбоподателя в едно състояние на несигурност по отношение на това дали и кога той ще получи обезщетение. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита, за поправяне на ситуацията. Съдът заключава, че това състояние на нещата не може да се счита за съвместима със задълженията на държавата по смисъла на член 1 от Протокол № 1, поради което е установено нарушение на този текст.
Съдът присъжда обезщетение за имуществени вреди, съобразявайки се с пазарната стойност на гаража, в размер на 15 000 евро, както и обезщетение на неимуществени вреди.
