Dobrodolska v. Bulgaria (Application no. 34272/09), 13 October 2016
/решението е постановено от комитет от трима съдии/
Решение, подобно на делата Kirilova and Others v. Bulgaria
Майката на жалбоподателката е притежавала къща с двор в гр. Перник, отчуждени през 1978 г. по реда на ЗТСУ. В заповедта за отчуждаване е предвидено тя да бъде обезщетена с тристаен апартамент, а жалбоподателката – с двустаен такъв. През 2003 г. общината предоставя като обезщетение само един апартамент на майката. Жалбоподателката е принудена да заплати още 28 000 лева на общината, а предвиденото като обезщетение за нея жилище е предоставено на трето лице. Тя така и не получава жилището и е принудена заедно със семейството си да живее в жилището на майка си. Жалбите й до областния управител, министър-председателя и парламента остават без отговор и властите все още не са изпълнили своето задължения да я обезщетят с друго жилище, макар че тя заедно със съпруга и децата си не разполагат с такова и живеят в жилището на майка й.
Съдът отбелязва, че правото на жалбоподателката възниква през 1978 г. – т.е. преди 38 години, 24 от които след като Конвенцията е в сила за България, поради което той е компетентен ratione temporis да разгледа жалбата. Той констатира, че случаят е подобен на групата дела Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005), а така също и Lazarov v. Bulgaria, no. 21352/02, 22 May 2008; Antonovi v. Bulgaria, no. 20827/02, 1 October 2009; Dichev v. Bulgaria, no. 1355/04, 27 January 2011; and Balezdrovi v. Bulgaria [Committee], no. 36772/06, 20 September 2011). Съдът отбелязва, че този дълъг период изглежда очевидно необоснован. В случаи като настоящия задължение на властите е да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те са затруднили реалната възможност да изпълнят задълженията си и с пасивното си поведение са поставили жалбоподателката в състояние на несигурност по отношение на това дали и кога тя ще получи компенсацията, на която е имала право. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита за поправяне на ситуацията. Доколкото жалбоподателката и към настоящия момент не е получила компенсацията, на коята е имала право в резултат на отчуждаване на недвижимия имот, Съдът приема, че е било допуснато нарушение на чл. 1 отПротокол 1 и й присъжда обезщетение за това.
