Duraliyski c. Bulgarie(Application no 45519/06), 4 March 2014
Бащата на жалбоподателите сключва договор за застраховка „живот“ и такава за злополука през 2003 г.,като сумата по нея е определена на 10 000 лв. Той определя двамата си синове за бенефициенти на същата. През 2004 г. той умира в резултат на алергична реакция, получена от грипна ваксина. Жалбоподателите представят оригиналните документи на застрахователното дружество с искане да им бъде заплатена сумата по застраховката. Последното отказва с аргумента, че грипната ваксина не фигурира сред рисковете, които се покриват от застрахователната полица. Жалбоподателите предявяват иск срещу застрахователя пред Софийския районен съд. В хода на едно от съдебните заседания жалбоподателите информират съда, че всички оригинални документи са представени пред застрахователя, а опитите им впоследствие да си ги получат са били неуспешни, като единствено им били върнати „допълнителните условия” , но не и самата застрахователна полица. Съдът задължава застрахователното дружество да представи цялата документация и оригинала на застрахователната полица на основание чл. 152 ГПК /отм./. В следващото съдебно заседание досието е представено на съда. Районният съд уважава исковата претенция, приемайки, че дори и алергичната реакция да не е била включена в рисковете за застраховка, жалбоподателите са имали право да получат договореното обезщетение поради смъртта на техния баща в резултат на злополуката. Решението е обжалвано от дружеството, което в жалбата си не отрича наличието на сключен договор за застраховка, а оспорва основанието, на което се претендира изплащането на сумата. Въззивната инстанция приема, че страните не са представили копие от застрахователната полица, без което не може да се установи основателността на претенцията, независимо че никоя от страните не оспорва наличието на такъв договор. В решението е изрично е отбелязано, че то е окончателно.
Жалбоподателите повдигат оплакване по чл. 6 от Конвенцията, изтъквайки, че не са имали възможност да представят своите доводи дали полицата е била представена пред съда и този въпрос не е бил разискван в решението и то не е било мотивирано. Наред с това те считат, че съдът не е бил независим .
Съдът отхвърля възражението на Правителството, че жалбоподателите не са изчерпали вътрешните средстав за защита, защото не са оспорили решението на въззивната инстанция пред ВКС. Той отбелязва, че съгласно действащото национално законодателство е налице ограничение на правото на касация при искове до 5 000 лв /каквито са исковете в настоящия случай/ и че Правителството не е представило никаква съдебна практика, която да подкрепя твърдението му.
Европейският съд напомня, че понятието „справедлив процес“ включва правото на състезателен процес, съгласно който страните трябва да имат възможността не само да представят доказателства в подкрепа на своите твърдения, но и да и да имат познанията и да коментират всички елементи от доказателствата или представените твърдения, за да повлияят на решението на съда. (Nideröst-Huber v. Switzerland, 18 February 1997, Reports 1997-I, p. 108, § 24, and K.S. v. Finland, no. 29346/95, § 21, 31 May 2001). Наред с това Съдът вече се е произнасял, че съдиите също са длъжни да зачитат принципите на състезателност на производството, в частност, когато отхвърлят една жалба или решават въпрос, който е повдигнат служебно.( Prikyan and Angelova, cited above, § 42; Skondrianos v. Greece, nos. 63000/00, 74291/01 and 74292/01, §§ 29-30, 18 December 2003; Clinique des Acacias and Others v. France, nos. 65399/01, 65406/01, 65405/01 et 65407/01, § 38, 13 October 2005). Съдът отбелязва в тази връзка, че е важно за тези, които отправят своите претенции към съда, да разчитат на правилното функциониране на съдебната система и сигурността, че оплакването на всяка една от страните ще бъде анализирано с оглед всички елементи на делото.с други думи, легитимно е за сраните по спора да очакват да бъдат консултирани относно това дали даден специфичен документ или аргумент, какъвто е настоящият случай, се нуждае от техните коментари“(§32)(Krčmář andOthersv. theCzechRepublic, no. 35376/97, § 43, 3 March 2000)
Съдът отбелязва, че не е било спорно, че цялото застрахователно досие е било представено пред първоинстанционния съд. От друга страна Софийският градски съд е постановил в своето решение, че липсвало копие от застрахователната полица, макар че този въпрос не е бил повдиган въобще за обсъждане пред въззивната инстанция, за да се даде възможност на страните да направят своите коментари. В настоящия случай това е било особено наложително с оглед важността на това доказателство и решаващото му значение за изхода на делото. Ето защо Европейският съд достига до извода, че пропускът на Софийския градски съд, заседаващ като последна инстанция, да спази принципа на състезателност и да изследва решаващият елемент от доказателствата, е довел до нарушаване на правото на справедлив процес на жалбоподателите.
Съдът отказва да присъди на жалбоподателите обезщетение за имуществени вреди, изтъквайки, че пътят им да направят искане за възобновяване на производството след неговото решение остава открит От друга страна той приема, че те са претърпяли неимуществени вреди и им присъжда обезщетение за тях.
Тяхното оплакване за липсата на независим съд е отхвърлено като явно необосновано.
